Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

        105                                                            04.05.2018г.                                            град Кюстендил

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                             

на шестнадесети април                                                                  две хиляди и осемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

с участието на секретаря Ирена Симеонова

и в присъствието на прокурора Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело 207 по описа на съда за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на чл.203 и сл. от АПК.

            Компетентността на съда е ангажирана въз основа на определение №1127/07.07.2017г. по адм.д.№532/2017г. на АС – Благоевград по реда на чл.135, ал.2 от АПК.

            Т.Д.П., ЕГН ********** *** с адрес за връчване на съобщения: гр.Благоевград, ул.“Т А“ №43, вх.Б, ет.2 чрез адв.П.И.З. е предявила срещу РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ /РДГ/ - КЮСТЕНДИЛ с административен адрес: гр.Кюстендил, бул.“България“ №33 обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ както следва:

            1/обезщетение в размер на 300лв. за имуществени вреди във вид на заплатено адвокатско възнаграждение за защита по а.н.д.№654/2012г. на ДРС и к.а.н.д.№389/2012г. на КАС срещу издадено НП №130/18.04.2012г. от директора на РДГ – Кюстендил, което е отменено с решението на ДРС, оставено в сила с решението на КАС, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 06.11.2012г. /датата на влизане в сила на решението на ДРС/ до окончателното й изплащане и

            2/обезщетение в размер на 5 000лв. за неимуществени вреди във вид на претърпени силен дискомфорт и стрес, накърняване на репутацията и доброто име в обществото, честта и достойнството в резултат на издаденото НП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.11.2012г. до окончателното й изплащане. Претендират се деловодни разноски.

            В с.з. и писмена защита пълномощникът на ищцата поддържа исковете.

            В с.з., писмен отговор и писмени бележки пълномощникът на ответника намира исковете за допустими, но неоснователни, евентуално завишени по размери. Отрича причинно-следствената връзка между вредите и заплатеното адвокатско възнаграждение, т.к. защитата не е задължителна, твърди за липса на безспорни доказателства за заплащане на сумата, евентуално моли за нейното намаляване съразмерно с осъществената адвокатска помощ поради неголямата фактически и правна сложност на делото. Неимуществени вреди намира за недоказани, т.к. съдебната психологично-психиатрична експертиза противоречи на действителността, липсват доказателства за здравословни проблеми и напредналата възраст на ищцата, която е предпоставка за доста заболявания. Евентуално сочи съпричиняване по см. на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ във връзка с образуваното ДП №2488/2011г. на ДРП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

            Прокурорът като контролираща страна по чл.10, ал.1 от ЗОДОВ дава заключение за основателност на исковете поради наличие на елементите от фактическият състав на отговорността, като размерът на неимуществени вреди следва да се опредЕ.по справедливост.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка:

С НП №130/18.04.2012г., издадено от директора на РГД – Кюстендил за нарушение на чл.104, ал.1, т.4 от ЗГ на основание чл.266, ал.1 от ЗГ на ищцата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2200лв. за това, че на 24.10.2011г. в подотдел 362-Ж, имот №105001 и 105002, в м.“Реката“, територия на ТП-ДГС Дупница е провела сеч, като е отразяла 13бр. тополови дървета без да са маркирани с КГМ на корен и е добила 42куб.м. едра строителна дървесина и 1куб.м. дърва за горене. НП е издадено въз основа на АУАН №312/24.10.2011г., сериен №001175.

С АУАН №131/24.10.2011г., сериен №002975, съставен от служител на РДГ – Кюстендил е ангажирана адмиистративнонаказателната отговорност на ищцата и за нарушение на чл.108, ал.1 от ЗГ за това, че на същата дата и място е провела сеч на тополовите дървета без позволително за сеч. По случая не е издадено НП, а директорът на РДГ е подал жалба до РП - Дупница за търсене на наказателна отговорност на ищцата за извършено престъпление. По случая е образувана преписка вх.№2488/2011г. по описа на РП - Дупница. След три поредни отказа на РП - Дупница да образува наказателно производство, в изпълнение на Постановление от 05.11.2012г. на заместник окръжния прокурор на ОП - Кюстендил, срещу ищцата е образувано наказателно производство за престъпление по чл.235, ал.1 от НК /вж. л.21-35/. С Постановление от 19.12.2014г. на  Административния ръководител – районен прокурор при РП - Дупница наказателното производство срещу ищцата е прекратено и е останало висящо срещу дъщеря й св.Е.Р.Х.за престъпление по чл.235, ал.1 от НК, като е внесен обвинителен акт и е образувано н.о.х.д.№1334/2017г. по описа на РС - Дупница /вж. л.73-74/.

НП №130/18.04.2012г. на директора на РДГ – Кюстендил е оспорено от ищцата, като с решение №593/2012г. по а.н.д.№654/2012г. по описа на РС – Дупница същото е отменено. Решението на съда е оставено в сила с решение №365/06.11.2012г. по к.а.н.д.№389/2012г. по описа на КАС. В съдържанието на съдебните решения е отбелязано осъществено представителство и защита от адв.Б. във връзка с представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 08.06.2012г. с договорено възнаграждение в размер на 300лв. /вж. л.7-13 от адм.д.532/2017г. на АС – Благоевград/.

Св.Х./дъщеря на ищцата/ сочи, че в съдебното производство по обжалване на НП майка й е била защитавана от адв.Б. на който лично е заплатила 300лв. Свидетелката сочи, че месец след приключване на делото за оспорване на НП е възбудено наказателното производство срещу майка й по изрично настояване на директора на РДГ – Кюстендил. Свидетелката обяснява, че след връчване на двата АУАН през 2011г. ищцата е станала нервна, непрекъснато говорила, че е опозорена, че е станала за срам, чувствала се виновна за това как ще бъде оценена от останалите, че вреди на семейството си. Преживяванията дали отражение на физическото й състояние, т.к. се появили проблеми с вестибуларния апарат и се наложило да взима медикаменти. Ищцата изпаднала в социална изолация поради изпитваното неудобство и нежеланието близките да й задават въпроси по повдигнатите обвинения. До приключване на делото през 2012г. ищцата била подложена на разпити, разследвания и обяснения. Няма медицински документи за заболяванията и консултация с невролог, т.к. е работила като медицинска сестра в Окръжната болница в гр.Дупница, а след пенсиониране и намаляване на кризите е продължила да работи на същата длъжност в частната болница в града. Кризите са овладявани на работното място. Според свидетелката, негативните преживявания на ищцата продължават и понастоящем, като с течение на времето кризите са намалЕ.и е успяла да превъзмогне социалната изолация.

Св.Т. познава ищцата от 1975г. Двете са работЕ.като медицински сестри и продължават да работят в частната болница, където ищцата е постъпила на 01.01.2013г.. Свидетелката сочи, че ищцата е добър и весел човек, но след постъпването в болницата била унила. Споделила, че има проблеми с дървен материал, че има дело и от притеснение се е разболяла. След като делата се проточили ищцата казала, че й става лошо, повръща и има световъртежи. Свидетелката не прави разлика между делата. Сочи, че лично е включвала системи на ищцата и е давала лекарства. Обяснява че сами се лекуват, т.к. имат опит, а лекарите и останалите сестри им оказват медицинска помощ, но официално не се завежда заболяването и проведеното лечение.

Показанията на свидетелките съдът намира за обективни и достоверни, т.к. са логически последователни, съответни на писмените доказателствени средства и без противоречия помежду им.

По делото е приета комбинирана съдебна прихологично-психиатрична експертиза, изготвена от вещи лица д-р Д.Г.П. /психиатър/ и С.С. Микайлова /психолог/. Психологичното изследване на ищцата е проведено чрез интервю по методика „Експлорация на личността“, Гиисен тест и ТАТ /тематико апарцептивен тест/. От анамнестичните данни е установено, че ищцата е с правилно биологично развитие, не съобщава за психиатрични проблеми и няма ползвано психиатрично лечение. От интервюто е установено, че е тревожна, притеснена, говори с ускорено темпо и напрежение в гласа, повтаря едни и същи изрази, когато разказва за преживяното и изпитва неудобство и напрежение при спомена за случилото се по повод връчване на НП и повдигнатото обвинение за извършено престъпление. Сочи, че това е било най-унизителното преживяване в живота й и е изпитвала страх за дъщеря й, считайки, че делата пречат на провежданите от нея инвитро процедури. Посочила е, че лекарите в болницата й давали успокоителни, т.к. започнало да й прилошава. От Гиисен тест е установено, че е налице нормален към негативен социален резонанс, изразяващ се в добра самооценка и постигнато признание, зачитане на средата, в която функционира като социално ангажирана личност, но с намалена увереност в способността си да печЕ.симпатии и да се самоутвърждава. С подчиняем ролеви стил на поведение без изразена импулсивност и своенравност. Намален волеви самоконтрол, който е съответен на социалния опит и преживявания, което ще рече, че в индивидуалния си социален опит е съумяла да изгради контролни механизми, подтискащи импулсивност и агресивни нагласи. Дисциплинирана и отговорна. Подтисната, с повишена склонност към интроспеции и страхливост. Сдържана, общува с повишен самоконтрол, склонна да бъде изпълнител и подчинен. Към момента на изследването трудно взима решения, която промяна е настъпила след описаните преживявания. От ТАТ изследването е установено, че проектира подтиснатост, отхвърленост и обида с изразена емоционална фрустрираност и тревожност. Има напрежение при подтискането на желания, надежди и очаквания, изразени в контекста на социало-психологичната и житейско историческа основа, свързана с преживяната ситуация. Продължава да използва леки успокоителни.

Изводите на вещите лица са, че:

1/през периода 2011-2015г. ищцата е преживяла състояние на емоционално унижение, стрес и страх за провал в живота си, отразили се и променили жизнения й стил за по-продължителен период от време. Налице е обида и унижение от определянето й като закононарушител, което влияе на функционирането й като професионалист и родител, намалява самооценката и нарушава успешната й професионална реализация. Постоянно преживява срам и неудобство, свързани с функционирането й като майка. Посочената реакция е предизвикана от външен фактор – обвинението срещу нея и връченото НП.

2/последиците от преживяното се изразяват в страх за щастието и спокойствието  в семейството, повишено безпокойство и тревожност, нарушения в съня и в емоционално оценъчните функции на личността. Посочените реакции не представляват психотично разстройство /душевна болест/, т.к. личността е със запазена годност да отразява правилно действителността и да възпроизвежда фактите достоверно. Промяна има и в жизнените стереотипи, т.к. ищцата е станала несигурна и подозрителна, което повлиява върху начина й на общуване и професионално функциониране. Това състояние на ищцата е актуално и в момента.

В съдебно заседание вещите лица допълват физическите преживяванията на ищцата със стягане в сърдечната област и безпричинно главоболие. Сочат, че във времето остротата на преживяванията е намаляла и ищцата е работоспособна, но все още е притеснена и обезпокоена от преживяното. Продължаващите симптоми са чувството на обида и уронване на достойнството. На вещите лица е представила рецепти от невролог с изписан „Деанксит“. Посочила е, че вливанията на неотропни медикаменти по повод световъртежа са извършвани на работното място след консултация с невролог.

Заключението на вещите лица и обясненията им в съдебно заседание съдът намира за обективни и достоверни, т.к. не противоречат на останалия доказателствен материал по делото. Вещите лица са с признати специалности по изследваните въпроси и няма данни за тяхната предубеденост по делото.

Описаната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателствени средства.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира исковете за допустими. Подадени са от легимиран правен субект. Съгласно чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Ответникът е пасивно легитимиран, съгласно наведените от ищцата твърдения в исковата молба относно наличието на претендираните права и качеството му на юридическо лице по чл.158, ал.2 от ЗГ. Спазено е изискването на чл.204, ал.1 от АПК, т.к. вредите се претендират от отменено по съдебен ред НП. Съгласно задължителните указания в т.1 от ТП № 2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д.№ 2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, делата за искове за вреди от незаконосъобразни НП, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Следователно, претенциите попадат в приложното поле на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а административният съд е родово и местно компетентен да разгледа спора по правилото на чл.7 от ЗОДОВ.

Разгледани по същество, искът за имуществени вреди е неоснователен, а за неимуществени - частично основателен.

Фактическият състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ включва следните кумулативни елементи: 1/незаконосъобразен акт; 2/актът да е издаден при или по повод извършване на административна дейност; 3/от акта да са настъпили претендираните имуществени и неимуществени вреди и 4/вредите да са в пряка и непосредствена причинна връзка с акта.

Налице е първият елемент от фактическият състав на обезвредата. Вредите се претендират от отменено по съдебен ред НП. Отмяната е обективирана в решение №593/2012г. по а.н.д.№654/2012г. на ДРС, оставено в сила с решение №365/06.11.2012г. по к.а.н.д.№389/2012г. на КАС. На основание чл.223 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН решението на касационния съд е окончателно. По аргумент от чл.177 от АПК решението има действие по отношение на всички относно разрешения правен спор за незаконосъобразността на издаденото срещу ищцата НП.

Съгласно мотивите по т.1 от ТП №2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д.№2/2014г. на ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС следва да се приеме, че НП е издадено от административен орган при осъществяване на санкционираща от същия административна дейност и по същество представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл е налице и втория елемент от фактическия състав на обезвредата.

По иска за имуществени вреди не са налице третия и четвъртия елемент от фактическия състав за отговорността.

От приложените преписи на решенията на ДРС и КАС, пълномощно и договор за  правна защита и съдействие от 08.06.2012г. за делото пред ДРС, както и показанията на св.Х.е видно, че по делата за оспорване на НП ищцата е била представлявана от упълномощения по пълномощното и договора адв.Б., с уговорено в договора адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Съгласно задължителните указания в ТР №1/15.03.2017г. на ВАС по т.д.№2/2016г., ОСС, I и II колегия, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни НП изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по см. на чл.4 от ЗОДОВ. В случая обаче ищцата не доказа при условията на пълно и главно доказване във връзка с разпределението на доказателствената тежест в исковия процес, указана от съда в определение №374/22.08.2017г. /вж. л.14/, наличието на претърпяната имуществена вреда. Т.е. не се установи, че договореното адвокатско възнаграждение е реално заплатено. В съдържанието на договора не са указани начина и срока на плащане на договорената сума, плащането й изцяло или частично в брой или по сметка по см. на задължителните указания в т.1 от ТР №6/06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК. От показанията на св.Х.е видно, че лично е заплатила сумата, което ще рече, че е налице намаляване на нейния патримониум с посочената сума, а не на този на ищцата. Извън горното, по см. на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК свидетелските показания за недопустими за установяване погасяването на уговореното в договора парично задължение. Не е налице изключението по чл.164, ал.2 от ГПК, т.к. останалите страни не са дали изрично съгласие за установяване на плащането чрез свидетелски показания. Недоказаното плащане на сумата не води до наличие на причинно-следствена връзка между предполагаемите вреди и отмененото НП. Предявеният иск ще се отхвърли, като ще се отхвърли и претенцията за заплащане на законна лихва върху неговия размер като акцесорно плащане.

По иска за неимуществените вреди са налице третия и четвъртия елемент от фактическия състав за отговорността.

От писмените доказателства по делото е видно, че АУАН №312/24.10.2011г. е връчен на ищцата в деня на неговото съставяне, а НП №130/18.04.2012г. е оспорено в кратък срок след издаването, съгласно решението по н.а.д.№654/2012г. на ДРС. Административнонаказателното производство е с начало 24.10.2011г. и край 06.11.2012г. В същото време, от 24.10.2011г. е образувано второто административнонаказателно производство по съставения АУАН №131/24.10.2011г.,което на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН е преобразувано в наказателно производство /ДП №2488/2011г./, по което ищцата е обвиняемо лице до неговото прекратяване през м.12.2014г. Следователно, по едно и също време са водени две различни производства – административнонаказателно по издаденото НП и наказателното, като първо е приключило административнонаказателното. Същото е било с времетраене от около 1 година, а наказателното е продължило около 3 години. Предмет на иска за неимуществени вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са вредите от издаденото НП. По реда на настоящето исково производство не може да се търси отговорност от ответника за вредите в резултат на образуваната наказателна преписка и наказателно производство за престъпление по чл.235, ал.1 от НК, т.к. вредоносните последици са резултат от дейността на правозащитни органи.

Тези особености по случая налагат съдът да прецени кои от неимуществените вреди са пряка и непосредствена последица от издаденото НП.

От показанията на св.Х.се установи, че след връчване на АУАН през 2011г. ищцата е станала нервна, чувствала се опозорена и засрамена, поставила се в социална изолация и е имала вина, че случилото се може да навреди на нейното семейство. Тези душевни страдания са довЕ.до физически неразположения. Показанията на св.Т. касаят страданията на ищцата след 01.01.2013г., по което време е приключило административнонаказателното производство, поради което не дават конкретика за непосредствените преживявания на лицето след образуване на това производство и по време на съдебните дела пред ДРС и КАС.

Вещите лица потвърждават посочените от св.Х.негативни душевни и физически преживявания на ищцата с начало 2011г. Към тях са се насложили и страданията от водената наказателна преписка и образуваното по-късно наказателно производство. Безспорно е обаче, че първоначалната реакция на емоционално унижение, стрес и страх от провал в живота, страх за щастието и спокойствието в семейството, намалената самооценка, чувството на срам и неудобство като майка, безпокойството и тревожността са се появили в резултат от издаденото НП и наложеното с него административно наказание, което е първия отключващ външен фактор за негативните психологически преживявания в общественото й положение, професионално функциониране и семейната й роля. Посочените душевни страдания са причинени от незаконосъобразно ангажиране на административнонаказателната й отговорност. Същите не биха били преживени като първоначална отключваща реакция, ако тази отговорност не е реализирана чрез издаденото НП и последвалото го съдебно производство.

По размера на неимуществените вреди:

Неимуществените вреди ще се присъдят в намален размер при условията на чл.52 от ЗЗД, т.к претендираната сума от 5000лв. противоречи на принципа за справедливост. В случая по делото съдът следва да разграничи по обективни критерии преживените негативни емоции и тяхното външно проявление в следствие на НП от тези, насложили се върху тях поради воденото наказателно производство.

Периодът на преживените негативни емоции не е дълъг /малко над 1 година – от 24.10.2011г. до 06.11.2012г./ и интензитетът на засягане не е силен. Ищцата е била в състояние да упражнява трудова дейност, макар и с известни физически затруднения. Осигурила е нужната професионална подкрепа от адвокат при водене на делото. С оглед разпределението на доказателствената тежест в съдебния процес ищцата не доказа, че намесата на специализираната медицинска помощ от невролог, вливанията на медикаментите и изписаният медикамент „Деанксит“ са в резултат на издаденото НП, т.к. безспорно по-силно по интензитет на засягане е воденото по това време наказателно производство и именно то е продължило по-дълго във времето. В този смисъл съдът приема, че посочените от вещите лица към настоящия момент крайни негативни последици от преживяването са резултат в преобладаваща си част от наказателното производство, което е насложило решаващият стрес, страх и душевен дискомфорт върху базовите първоначални страдания от издаденото НП. Посочените от св.Х.разпити, разследвания и обяснения са допустими доказателствени средства в наказателното производство.

Имайки предвид горните съображения, съдът намира, че справедливо обезщетение се явява сумата от 600лв. За разликата до претендираните 5000лв. искът е неоснователен и съдът ще го отхвърли. Не са налице условията по чл.5 от ЗОДОВ за изключване на отговорността на ответника или за съпричиняване на увреждането от ищцата.

Върху размера на присъдената сума по иска за неимуществени вреди се дължи законна лихва, считано от отмяната на НП /06.11.2012г./ до окончателното й изплащане. По см. на т.4 от ТР №3/22.04.2004г. на ВКС по тълк.гр.д.№3/2004г., ОСГК при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законна лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове.

На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищцата 30лв. разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска за неимуществени вреди, а на съда – 295лв. за вещи лица по иска.

На основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ ищцата дължи на съда 295лв. разноски за вещи лица по отхвърления иск за имуществени вреди.

Искането на ответника за юрисконсулско възнаграждение е неоснователно. Разпоредбите на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, са специални спрямо общите такива по чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 и чл.143 от АПК. Изричната уредба в ЗОДОВ на отговорността за разноски не предвижда отговорност на ищцата за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска /вж. определение №4484/10.04.2018г. по адм.д.№1848/2018., решение №8764/05.07.2017г. по адм.д.№10421/2015г., решение №8750/05.07.2017г. по адм.д.№4899/2016г., всички на ВАС, III о./

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - КЮСТЕНДИЛ да заплати на Т.Д.П. /с посочени лични данни/ сумата 630лв. /шестстотин и тридесет лева/, включваща:

1/ 600лв. /шестстотин лева/ обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за неимуществени вреди във вид на дискомфорт и стрес, накърняване на репутацията и доброто име в обществото, честта и достойнството в резултат на издадено НП №130/18.04.2012г. от директора на РДГ – Кюстендил, което е отменено с решение №593/2012г. по а.н.д.№654/2012г. на ДРС, оставено в сила с решение №365/05.11.2012г. по к.а.н.д.№389/2012г. на КАС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.11.2012г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните 5000лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и

2/ 30лв /тридесет лева/ деловодни разноски.

ПРЕДЯВЕНИЯ от Т.Д.П. срещу РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – КЮСТЕНДИЛ иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в размер на 300лв. /триста лева/ обезщетение за имуществени вреди от заплатено адвокатско възнаграждение за защита по посочените дела пред ДРС и КАС срещу посоченото НП на директора на РДГ – Кюстендил, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 06.11.2012г. до окончателното й изплащане ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – КЮСТЕНДИЛ да заплати по сметка на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ разноски за съдебното производство в размер на 295лв. /двеста деветдесет и пет лева/ за вещи лица.

ОСЪЖДА Т.Д.П. да заплати по сметка на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ разноски за съдебното производство в размер на 295лв. /двеста деветдесет и пет лева/ за вещи лица.

Решението подлежи на касационно обжалване или протестиране от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

           

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: