Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 117

                                              гр.Кюстендил, 17.05.2018год.

                                                В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд в публичното съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                 

                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като  разгледа докладваното от съдия Стойчева  адм. дело №328 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е образувано по искова молба на Л.М.Н.  с ЕГН **********, понастоящем в затвора-гр.Бобов дол, ІІ група, с която е предявен  иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК  срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”– гр.София за заплащане на обезщетение  за неимуществени вреди в размер на 2 000,00лв., претърпени  вследствие  незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на затвора в гр.Бобов дол, изразяващи се в заблуждаващи обещания за замяна на режима за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в по-лек, за преместване в затворническо общежитие от открит тип в с.Самораново и за изготвяне на предложение за предсрочно условно освобождаване от  изтърпяване на наказанието, във връзка с които обещания е заявил съгласие за полагане на доброволен труд през периода 22.03.2017г.-29.09.2017г.  Ищецът твърди, че през м. март 2017г.  се е съгласил да работи доброволно и че е извършвал тежка физическа работа до края на м. септември 2017г.,  с оглед обещания на длъжностни лица от затворническата администрация и конкретно на инспектор СДВР  на ІІ-ра група  за облекчаване на правното му положение  като лишен от свобода чрез  замяна на режима за изтърпяване на наказанието в по-лек, или преместване в затворническото общежитие в с.Самораново или предсрочно условно освобождаване, които обещания впоследствие са останали неизпълнени. Горните действия ищецът счита като проява на нечовешко и унизително отношение по см. на чл.3 от ЗИНЗС, вследствие на което е уронено човешкото му достойнство  и са му причинени душевни болки, страдания, чувство на безсилие и незащитеност, през периода  м. март – м.септември 2017г.

            В хода на съдебните прения, ищецът прави искане за уважаване на предявената претенция, като счита същата за доказана, включително  претърпените неимуществени вреди.

            Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр.София, чрез процесуалните си представители ст. юк М. В. и  ст. юк Д.Й., изразява становище за  оспорване на иска по основание и размер. Поддържа се, че ищецът не доказва описаните незаконосъобразни действия на длъжностни лица при затвора  гр. Бобов дол, а замяна на режима за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, съотв.  преместване в затворническо общежитие от открит тип и  изготвяне на предложение за предсрочно условно освобождаване, не са извършени поради отсъствие на законовите предпоставки за това, вкл. поради  установен висок  риск от рецидив и наложените дисциплинарни наказания. Счита се, че липсва нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, както и на елементите от фактическия състав на отговорността по 284 от ЗИНЗС. Претендира се юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.

            Заключението на прокурора е, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, поради това, че ищецът не е доказал наличието на незаконосъобразни действия от страна на администрацията на затвора. Приема се, че  ищеца е упражнявал доброволен труд, а  твърденията, че същият е полаган поради  подвеждащи обещания на администрацията  за облекчаване на режима и за преместване в ЗООТ, са недоказани.  

 Административният съд постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и въз основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:

От фактическа страна се установява, че ищецът Л.М.Н. е постъпил в затвора - гр.Бобов дол  на 13.10.2014год.  и  е зачислен първоначално в ІV група, а със заповед от 07.12.2015г. е преместен  във ІІ група. Същият не работи и не получава трудово възнаграждение.

На 20.03.2017г.  ищецът подава молба, придружена с декларация за съгласие, да бъде назначен на работа като общ работник на изкопни дейности, при условията на доброволен труд. Със заповед № 35 от 21.03.2017г. началникът на затвора – гр.Бобов дол на осн. чл.80, ал.1 от ЗИНЗС назначава Л.М.Н.  като общ  работник за изкопни дейности в района на затвора, считано от 22.03.2017г. с 3 месеца изпитателен срок и до завършване на работата. По молба-декларация на ищеца от 29.09.2017г.  за отказ от работа, със заповед № 142/01.10.2017г. на началника на затвора, Н. е освободен от полагане на доброволен труд, считано от 29.09.2017г.

От събраните писмени доказателствени средства се установяват следните релевантни за спора обстоятелства:

Видно от Справка за трудовата дейност на ищеца, изготвена от длъжностни лица при затвора –гр.Бобов дол и приета като доказателство по делото, зачетените работни дни на ищеца за периода  м. март.2017г. –м. септември 2017г. са общо 77 дни, с които е намален срока на наказанието му съгласно чл.80, ал.2 от ЗИНЗС. По време на работа, на същия са осигурявани междудневни и междуседмични почивки, както и хранителна добавка съгласно Надбавка „А“ към таблица №1 за  дневната дажба на лишени от свобода лица /вж. становище на л.10 от делото/. През периода на полагане на доброволен труд,  ищецът е бил в добро здравословно състояние; освидетелстван е като здрав и годен за  тежка физическа работа, не е имал оплаквания свързани с херния и хемороиди, каквито заболявания не са и диагностицирани /вж. медицинска справка на л.13 от делото/.

По време на изтърпяване на наказанието в затвора – гр.Бобов дол, на ищеца са налагани дисциплинарни наказания, както следва: със заповед №17/07.01.2016г. на началника на затвора е наложено наказание по чл.101, т.2 от ЗИНЗС „извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената“ за срок от 5 дни; със заповед №90 от 04.02.2016г.  на началника на затвора е наложено наказание по чл.101, т.5 от ЗИНЗС „лишаване от хранителна пратка“  за срок от 3 месеца; със заповед №236 от 12.05.2016г.  на началника на затвора е наложено наказание по чл.101, т.7 от ЗИНЗС „изолиране в наказателна килия“  за срок от 7 денонощия; със заповед №311 от 16.06.2016г.  на началника на затвора е наложено наказание по чл.101, т.7 от ЗИНЗС „изолиране в наказателна килия“  за срок от 7 денонощия, заличено със заповед от 31.07.2016г. на осн. чл. 109 вр. с чл.100 от ППЗИНЗС;   със заповед №03 от 04.01.2018г.  на началника на затвора е наложено наказание по чл.101, т.7 от ЗИНЗС „изолиране в наказателна килия“  за срок от 3 денонощия  и със заповед №7 от 04.01.2018г.  на началника на затвора е наложено наказание по чл.101, т.2 от ЗИНЗС „извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената“ за срок от 7 дни.

Във връзка със задълженията за социална дейност и възпитателна работа на ищеца са извършавани първоначална и периодични оценки на риска от рецидиви на риска от вреди, обективирани в представените по делото първоначален и текущи доклади /вж. л.79- л.88/, като е изготвен и индивидуален план за изпълнение на присъдата.  Видно от първоначалния доклад и заключението от психологическото изследване, Л.Н. няма изградени трудови навици и умения; разсъждава повърхностно и незадълбочено върху цялостното си противоправно поведение; не е критичен спрямо реализираните деяния и прехвърля вината на другите и на обстоятелствата; не притежава адекватни умения да разпознава проблемите си и тяхното решаване; мнителен и подозрителен, склонен да обвинява другите; надценява възможностите си и възможностите на ситуацията, слабо реалистичен в целите и намеренията си.  Констатациите в текущите  доклади, въз основа на анализ на цялостното поведение на лишения от свобода,  на вида, характера и начина на извършените правонарушения, тежестта на настъпилите вреди последици,  сочат на оценка за  висок риск от рецидив и от вреди  като тенденция в поведението на лишения  от свобода за целия период на пребиваване в затвора. Изводите са  за отсъствие на положителна промяна в поведението на ищеца, за липса на постигнати резултати по планираните цели в плана на присъдата. В текущите доклади се съдържат данни за назначаване на ищеца на работа, извън процесния период,  със заповеди  №№ 99/09.10.2015г. / като работник лавка /; 67/22.04.2016г.  /за един месец доброволен труд като общ работник/; 221/31.10.2016г. /като строителен работник за доброволен труд/.          

Във връзка със спорните фактически обстоятелства съдът е  събрал и гласни доказателства, като по искане на страните в съдебното производство са разпитани свидетелите Г.М. и К.Г. - лишени от свобода лица, както и Ю.П. – инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в затвора –гр.Бобов дол. В показанията си  свидетелите М. и Г. сочат, че ищецът е полагал доброволен труд  като е извършвал  тежка физическа работа – изкопи на канали, строително-ремонтни работи с разбиване на цимент, полагане на бетон, замазки и др. ; че се е съгласил да работи без заплащане, тъй като е получавал  обещания от ИСДВР Ю.П. за преместване в общежитието в с.Самораново  и за промяна на режима на изтърпяване на присъдата в по-лек; че обещанията не са изпълнени, което е предизвикало гняв и обида у Н., който се е почувствал излъган и се е отказал от полагането на доброволен труд.  

От показанията на свид. Ю.П. – ИСДВР, се установява, че  ищецът е изразил съгласие за полагане на  доброволен труд и е извършвал изкопни дейности в затвора; че през м. октомври се е отказал, тъй като е останал недоволен от това, че не е преместен в затворническото общежитие в с.Самораново, каквито очаквания е имал; че на ищеца, както и на всички лишени от свобода,  са давани обещания  за това, че при полагане на доброволен труд може да се облекчи режима, вкл. с преместване в ЗООТ; че доброволният труд е един от показателите за облекчаване на режима,  наред  със  спазването на  режимните ограничения и липсата на дисциплинарни  наказания; че ищецът е  заявявал искания за преместване в ЗООТ, но е получавал отговори, че за това е необходимо добро поведение; че на ищеца е изготвен индивидуален план за изпълнение на присъдата, но заложените в същия цели не са изпълнени и не са постигнати резултати.

В съдебното заседание на 06.03.2018г. ищецът заявява, че за период от три години и половина с  него не е извършвана възпитателна работа от свид. П. като ИСДВР и не изготвян план за изпълнение на присъдата с намаляване броя на рисковите точки.

   Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.

Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, счита предявеният иск за допустим, а разгледан по същество - за   неоснователен, поради следното:

Исковата претенция е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК. Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС  държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и  задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от закона. Съгласно чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл.284, ал.1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.   

Предвид нормативната рамка и с оглед  установената фактическа обстановка съдът намира, че предявения иск е допустим. Ищецът е легитимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“. Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”  със седалище София като юридическо лице е пасивно легитимиран  да отговаря за вредите, които ищецът  е претърпял от незаконосъобразни действия  на служители на администрацията на затвора гр. Бобов дол, доколкото този затвор е негова териториална служба /арг. чл. 12, ал.2 ЗИНЗС/, по отношение на която като място за лишаване от свобода осъществява пряко ръководство и контрол, т.е. административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията.   Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.

Разгледан по същество, искът е неоснователен. Съображенията за това са следните:

Фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: нарушение на чл.3 от ЗИНС, настъпили вреди за ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД.

Както се посочи, по реда на специалния закон на обезвреда подлежат вредите, причинени на лишените от свобода в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Разпоредбата  в  ал.1, въвежда забрана за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо осъдените лица, а в ал.2 се съдържа примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на забраната, а именно поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

От друга страна,    наличието на пилотното дело „Нешков и др. срещу България“ задължава съда да приложи  трайно установения от ЕСПЧ подход при определяне наличието на нарушение по чл.3 от ЕКПЧ, респ. по чл.3 от ЗИНЗС, утвърдения стандарт на доказване, разпределящ доказателствената тежест по различен от гражданското съдопроизводство начин, да приложи принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които пребивава лишения  от свобода и да приложи презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на доказано нарушение. Според ЕСПЧ, нарушение по чл.3 от ЕКПЧ би било налице, ако неблагоприятното третиране надхвърля неизбежното ниво на страдание, свързано със законното задържане или законно лишаване от свобода /вж. решение №174/09.01.2017г. на ВАС по адм.д.№13974/2015г., III о./.

В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от  незаконосъобразни действия на длъжностни лица при ответника  / инспектор СДВР/ , конкретно изразяващи се в заблуждаващи обещания за замяна на режима за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в по-лек, за преместване в затворническо общежитие от открит тип в с.Самораново и за изготвяне на предложение за предсрочно условно освобождаване от  изтърпяване на наказанието, във връзка с които обещания е заявил съгласие за полагане на доброволен труд през периода 22.03.2017г. - 29.09.2017г. Описаните действия във връзка с неизпълнените обещания, ищецът счита като проява на нечовешко и унизително отношение по см. на чл.3 от ЗИНЗС, вследствие на което е уронено човешкото му достойнство  и са му причинени душевни болки, страдания, чувство на безсилие и незащитеност.  С  кумулативния ефект на горните действия  на специализираните органи по изпълнение на наказанията, ищецът обосновава настъпването на неимуществени вреди, както и искането си  за обезщетяване. 

Заявеното и поддържано от Л.Н. фактическо основание на исковата претенция следва да се квалифицира като „друго подобно действие“ по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС,  с което се твърди, че се нарушава забраната по чл.3, ал.1 от закона за унизително отношение спрямо осъдените лица.

Предвид горното и след преценка на доказателствата по делото, както и в съответствие с цитираните нормативни разпоредби, съдът счита, че ищецът не е подложен на неблагоприятно третиране и не е  засегнато човешкото му  достойнството, поради което искането за заплащане на обезщетение е неоснователно. Релевираните  действия на инспектор СДВР  в затвора –гр.Бобов дол, изразяващи се в обещания  за облекчаване на правното му положение ако полага доброволен труд, които са останали неизпълнени, не съставляват незаконосъобразни фактически действия  и  не нарушават забраната по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС.      

Полагането на труд, е право на лишените от свобода, установено с нормата на чл.77, ал.1 от ЗИНЗС, а полагането на доброволен труд е въпрос на лична преценка и избор на всеки осъден /арг. чл.80, ал.1 от ЗИНЗС/. От събраните по делото доказателствени средства се установява по безспорен начин, че ищецът е полагал труд, вкл. неплатен,   освен през процесния период и в предходни периоди, като е извършвал тежка физическа работа.  Съгласието за полагане  на доброволен неплатен  труд е заявено писмено от Н. с молба и декларация от 20.03.2017г. Спорна по делото е мотивацията за декларираното съгласие и дали същата е във връзка с получени обещания от длъжностно лице от затворническата администрация за осигуряване на   по-благоприятни условия за изтърпяване на наказанието, дали тези обещания са незаконосъобразни  и  неизпълнението им  впоследствие  да е унизително за ищеца, респ.  да съставлява нарушение по чл.3, ал.1 вр. с ал.2 от ЗИНЗС.

Както се посочи, анализът на писмените и гласни  доказателствени  средства  в аспекта на приложимите материалноправни разпоредби  обосновава изводи за  липса на нарушение. От обясненията на ищеца, както и от показанията на разпитаните свидетели е видно, че разговори  относно  ползите от полагане на труд за подобряване на правното положение на осъдените са водени многократно.   Свид.  П. заявява, че на всички осъдени на лишаване от свобода, в това число и на ищеца, са разяснявани  разпоредбите на закона относно ползите при упражняване на трудова дейност, която съставлява една от изискуемите предпоставки, наред със спазването на режимните ограничения и на дисциплинарните правила за промяна на режима в по-лек, за преместване в ЗООТ или за предсрочно условно освобождаване. Именно като разяснения, а не като обещания съдът квалифицира действията на инспектора СДВР при контактите му с ищеца. Обратното е въпрос на вътрешно възприятие от последния, който видно от констатациите в докладите за оценка и заключението от психологическото изследване е склонен да  разсъждава повърхностно, незадълбочено и безкритично, мнителен и подозрителен е, надценява възможностите си и възможностите на ситуацията, слабо реалистичен е в целите и намеренията си.  На горните  особености  на характера   и  на поведението на Н. съдът счита, че се дължи превратното възприемане на действията на длъжностните лица от затворническата администрация във връзка с мотивирането на осъдените лица  да упражняват трудова дейност. 

От друга страна, дори да се преценят като обещания, мотивите на  инспектора СДВР относно привилегиите при упражняване на трудова дейност за осъдените лица, съответстват на правилата на закона. Трудовата дейност като елемент от цялостното поведение на лишените от свобода, подлежи на анализ при оценката на риска от рецидив и от вреди, която се извършва периодично по реда и при условията на глава единадесета, раздел І от ЗИНЗС в изпълнение на програмата за  социална дейност и възпитателна работа.  Трудът  е относимо и съществено обстоятелство и при преценката за добро поведение на осъдените и за това дали същите са се поправили, които пък са предпоставки  от значение при предложения за преместване в затворнически общежития от открит тип съгл. чл.64, ал.1 от ЗИНЗС и за замяна на режима в по-лек съгл. чл.66, ал.1 от ЗИНЗС. Горното е видно от приетите като доказателства по делото първоначален и текущи доклади относно Л.Н.. Съгласно чл.155, ал.2  от ЗИНЗС въз основа на оценката на осъдения  се правят предложения за промяна на режима на изтърпяване на наказанието, за преместване в затворническо заведение от по-лек, съответно по-тежък тип и за условно предсрочно освобождаване. Следователно описаните законови възможности  за облекчаване правното положение на лишените от свобода са  възможен мотив за полагане на труд. Оценката по чл.155 от ЗИНЗС е доказателство за поправяне на осъдения, предвидено в чл.439а от НПК във връзка с предложенията за предсрочно освобождавано по чл.70 от НК.  Доказателствата  

В този смисъл „обещанията“ на инспектора СДВР за ползите от полагането на доброволен труд се основават на нормативни разпоредби и са законосъобразни. Съдът счита, че същите не са заблуждаващи и измамни, поради което нямат за последица уронване на достойнството на ищеца.    Последният  е  наясно с критериите за оценката на риска; за това как се формира, видно от възраженията срещу броя на точките, формиращи общата оценка за рецидив и за вреди /вж. обясненията му в с.з. на 06.03.2018г./. Ищецът е наясно, че наложените дисциплинарни наказания са основание за негативна оценка, т.е. че съставляват отрицателна предпоставка за изготвяне на предложения по чл.155, ал.2 от ЗИНЗС в благоприятен аспект. Въпреки това обаче акцентира само на положения доброволен  труд като фактор за облекчаване на правното си положение. Игнорирайки останалите съществени обстоятелства ищецът „обвинява“ инспектора СДВР за  липсата на положителна промяна на режима, времето и мястото на изтърпяване на наложеното наказание, като се счита за измамен и излъган. Доказателства в подкрепа на горното по делото липсват. Данните в показанията на свидетелите Г. и М.  са за разговори между Н. и свид. П. вкл. относно възможностите за промяна на режима и за преместване. Както се посочи,   инспектора СДВР признава, че такива  разговори са провеждани, но целта им не е била въвеждане на ищеца в заблуждение. Ползите от полагането на  труд се разяснени, но без да се премълчават пречките от нарушенията на режима и на дисциплината. Липсва заблуждаващо или измамно поведение на служителя на затвора, което да е в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. 

В случая привилегиите при полагане на доброволен неплатен труд се предоставени на ищеца. На същия са осигурени междудневни и междуседмични почивки, както и хранителна добавка съгласно  Надбавка „А“ към таблица №1 за  дневната дажба на лишени от свобода лица, в който смисъл са данните в неоспореното становище на началника на сектор „ФЛКР“  в затвора. Намален е срока на наложеното наказание по правилото на чл.80, ал.2 от ЗИНЗС, като са зачетени общо 77 работни дни за периода  м. март 2017г. – м. септември 2017г. Редукцията на срока е най-съществената  положителна последица от  упражняването на трудова дейност , вкл. на неплатен труд, която в случая е надлежно извършена от длъжностните лица при ответника. Възражението на ищеца за неправилно изчисляване на работните дни е неоснователно с оглед конкретните  данни за всеки от месеците в рамките на целия период, които не са оспорени.

 Изводите от съвкупния анализ на гласните доказателства, както и на текущите доклади при оценяването на ищеца, са за това, че положеният от него доброволен труд не е поради  получени  заблуждаващи обещания от длъжностно лице от затворническата администрация за осигуряване на по - благоприятни условия за изтърпяване на наказанието. Не е налице „друго подобно действие“ по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС,  което да  нарушава забраната по чл.3, ал.1 от закона за унизително отношение спрямо осъденото лице. Липсва елемент от фактическия състав на отговорност на ответника по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.

   Следователно, искът за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000,00лв. е недоказан и неоснователен и съдът го отхвърля.

С оглед изхода от делото, ищецът дължи на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /по арг. от чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр.с чл.78, ал.8 от ГПК/.

            Мотивиран  от горното  и на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с чл. 203 АПК, Административният съд                           

                                                             

                                                            Р   Е   Ш   И:

           

            ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен  предявения от Л.М.Н.  с ЕГН **********, понастоящем в затвора-гр.Бобов дол, ІІ група, иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК,  срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”– гр.София за заплащане на обезщетение  за неимуществени вреди в размер на 2 000,00лв., претърпени  вследствие  незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на затвора в гр.Бобов дол, изразяващи се в заблуждаващи обещания за замяна на режима за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в по-лек, за преместване в затворническо общежитие от открит тип в с.Самораново и за изготвяне на предложение за предсрочно условно освобождаване от  изтърпяване на наказанието, във връзка с които обещания е заявил съгласие за полагане на доброволен труд през периода 22.03.2017г. - 29.09.2017г. 

 ОСЪЖДА  Л.М.Н.  с ЕГН **********, понастоящем в затвора-гр.Бобов дол, ІІ група  да   заплати  на        Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр.София-1309, бул. “Ген. Н. Столетов” №21,  юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

            Решението да се съобщи на страните и на Окръжна прокуратура – гр.Кюстендил чрез изпращане на преписи.

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: