Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    03.05.2018 г.

 

Номер      104                                   2 0 1 8 година                          гр. Кюстендил

 

                             В       И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Кюстендилският административен съд

на седемнадесети април                                                             2 0 1 8 година

в открито заседание в следния състав:

 

                                                          Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: Светла Кърлова

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

административно дело № 360 по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е по реда на чл. 145 чл. 178 от АПК.

   Образувано е по жалба от Е.С.К. ***, като предмет на съдебен контрол за законосъобразност е Заповед № 03-100-РД/111 от 27.09.2017 г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Кюстендил, с която му отказано финансиране на заявлението за подпомагане – ИД № на проекта:10/06/3/0/03234 с УНР на кандидата: 367276, на основание чл. 20а ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП, чл. 27 ал. 2, чл. 26 ал. 1 т. 1, във вр. с чл. 5 ал. 2 т. 2, чл. 24 ал. 1 т. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка „6.3“ Стартова помощ за развитиета на малки стопанства от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., обн. в ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г. и Заповед № 03 РД/2211 от 14.07.2016 г., издадена от Изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”- София. В жалбата по същество се поддържа, че атакуваният административен акт е постановен в противоречие с материално - правните разпоредби на действащото в страната законодателство, в нарушение на административно – производствените правила, при липса на форма, компетентност и мотиви. С изложеното в жалбата, К. прави искане за постановяване на решение, с което да бъде отменен оспорваният административен акт. Претендира разноски по делото.

   Ответникът –  Директор на Областна дирекция на ДФ ”Земеделие” гр. Кюстендил, чрез процесуалния си представител юк. Г., счита жалбата за неоснователна, а оспорения акт за правилно издаден. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

   Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. Съображенията са следните:   

   Обжалваният акт е издаден от компетентен орган, като по силата на чл. 27 ал. 3 от ЗПЗП това е Разплащателната агенция, чиито функции, на основание чл. 11  ал. 2  т. 4  от  ЗПЗП се изпълняват от ДФ ”Земеделие”. Разплащателната агенция, съгласно § 1 т. 13 от ДР на ЗПДП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Акредитацията, според § 1 т. 15 от ДР на ЗПЗП е “процедура по признаване на статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз”.  Съгласно чл. 20а ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителния директор на ДФЗ може да делегира със заповед правомощията си на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В случая правомощията на ИД за издаване на заповеди за одобрение или отказ са посочени в чл. 27 ал. 2 от Наредба № 10/2016 г. Видно от приобщената по делото Заповед № 03-РД/2211 от 14.07.2016 г. на ИД на ДФЗ /л. 162-163 по делото/, такива правомощия са делегирани на издалия процесната заповед Директор на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Кюстендил.

   Оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, но по същество при липса на мотиви. Липсва посочване на конкретно правно основание по чл. 26 от Наредба № 10/2016 г. и е приложена Методика за определяне на обосновани продажни цени и добиви без нормативно основание и без да са налични мотиви, от които да е видно, че въз основа на анализ на документите по чл. 5 ал. 12 от Наредбата е достигнал до извода за неизпълнение на изискването на чл. 5 ал. 2 т. 2 от същия подзаконов нормативен акт.

   На 11.08.2016 г. жалбоподателят К. е подал заявление за подпомагане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от ПРСР /2014 – 20120 г./ с идентификационен № 10/06/3/0/03234 и УРН 367276. Към заявлението е приложен бизнес план /л. 19 и сл./, от който е видно, че се предвижда отглеждане на череши, картофи и тикви. Същият е регистриран като земеделски стопанин на 15.02.2016 г. /регистрационна карта – лист 50/. За стопанската 2015 – 2016 г. дейността му е върху площ от 0.3685ха, от които от царевица за зърно  - 0.3000ха; картофи – 0.0325ха и ябълки – 0.0360ха; място на дейност – ПИ 012081 с площ 0.3685 ха, землище на с. Жабокрът, община Кюстендил /анкетен формуляр – лист 51 и сл./, договор за аренда на земеделска земя – до 01.10.2019 г. Представен е и договор за аренда със срок до 01.10.2019 г. в землището на с. Лиляч, община Кюстендил. Съгласно справка – декларация по Приложение № 2 към чл. 5 ал. 12 т. 1 от Наредбата, К. е декларирал, че през периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г., годината, предходна спрямо годината на кандидатстване /2016 г./, е реализирал приходи от череши – 1820 кг. със средна цена 1.00 лв./кг. – 1820 лева; картофи – 960 кг.  със средна цена 0.45 лв./кг. – 432 лева и тикви – 10690 кг. със средна цена 0.20 лв./кг. – 2 138 лева или общо приходи 4 390 лева. Приход от 664.25 лв. от субсидии и друго подпомагане от ЕФ, свързани с дейността по код 302. Приходи от трудово правоотношение  6182.10 лева и от наем 3600 лева – общо 9782.10 лева. Общо приходи за предходната година 14 836.35 лева, което формира според него 34.07 % /лист 144/. Представена е и Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г. /лист 73 и сл./. В Приложение № 1 на декларацията е деклариран облагаем доход от 6 182.10 лв., удържани 797.58 лв. или годишна данъчна основа 5 384.52 лв. В Приложение № 3 „доходи от друга стопанска дейност“ са отразени и доходи от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ в размер на 5 054.25 лв. /лист 76/.

   На 11.08.2016 г., при подаване на заявлението на К. е била извършена от администратцията контролна проверка, резултатите от която са обективирани в контролен  лист КЛ 1, подписан от двама експерти и кандидата /лист 101 – 104/.

   В резултат на извършване на проверки на представените към заявлението документи, заявени данни и посочени факти, с Уведомително писмо № -1-100-6500/128/19.04.2017 г., издадено от ДФ „Земеделие“ – ОД – Кюстендил /лист 138 - 140/, К. е уведомен, че в заявлението за подпомагане липсва информация върху каква площ от имот № 012081, землището на с. Жабокрът са отглеждани културите и да уточни какви култури отглежда; също така да представи документи за собственост на имот с площ 5.001 дка в землището на с. Лиляч. Отделно от това в І. - т. 1, т. 2 и т. 3 от писмото и в ІІ – т. 1 – т. 5, подробно са описани документи, които заявителят следва да представи в срок до 10 работни сни от получаване на писмото. Същото е получено лично на 20.04.2017 г. в ОД на ДФЗ гр. Кюстендил. Налице са доказателства за отстраняване на нередовностите, вкл. с искане вх. № 01-100-6500/28/1/21.04.2017 г. /лист 141 и сл./ и приложените към него писмени доказателства, подробно описани в т. 1 до т. 7.

   На 27.09.2017 г. Директорът на ОД „Земеделие“ гр. Кюстендил издава оспорената Заповед № 03-100-РД/111/27.09.2017 г., в която отказва да бъде финансирано заявлението на К. след прилагане на Методика за определяне на обосновани продажни цени и добиви, въз основа на които приема, че добивите от тикви са по – ниски от декларираните и съответно формира извод за доход от земеделска дейност, чието процентно участие в годишния доход е по – малко от необходимите 33% по чл. 5 ал. 2 т. 2 от Наредбата, а именно 28.51% от общите приходи/доходи за предходната календарна 2015 г., посочени в ГДД. Този извод е основан на преизчисление на декларирания добив на тикви в отговор на уведомителното писмо за доплънителна информация.

   По делото е приета и аграрно – икономическа експертиза, изготвена от в.л. Невенка П., със съответното допълнение към същата, като допълнението не е оспорено от страните, която съдът ще кредитира като компетентно изготвена. В същата като краен извод е направено заключение: „ Приходите от земеделска дейност представляват 34.07 % от общите приходи на жалбоподателя за 2015 г. /5054.25 лв. /14836.35 лв. x 100/“. Вещото лице потвърждава тези си изводи и в с.з. от 17.04.2018 г., като в заключението си по поставената допълнителна задача сочи, че: „Приходите от земеделска дейност на жалбоподателя за 2015 г., получени от експертизата след преизчисление на средния добив от тикви, съобразно Методиката за определяне на обосновани добиви от селскосторанските култури /раздел ІІ и ІІІ/, утвърдена с Докладна записка № 03-0416/5520 от 30.11.2016 г., Наредба № 10/10.06.2016 г. на Министъра на земеделието и храните, предвид и представените документи към делото, представляват 34.75 % от Общите приходи за 2015 г.“   

   В преписката се съдържа Докладна записка № 03-0416/5470/28.11.2016 г., изготвена от Зам. изпълнителния директор на ДФЗ до ИД на ДФЗ – РА, в която се предлага утвърждаване на промени в Правилника за работа на дирекция „ДПМРСР“, в частта на Приложение № 113м – Контролен лист – Бизнес план и на Наредба № 9/21.03.2015 г., във връзка с утвърдена Методика за определяне на обосновани /пазарни/ продажни цени на селскостопанска продукция, нужни за оценка на реалистичността на предложените продажни цени и добиви в бизнес плановете към заявленията за подпомагане по подмерки от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., с което изрично да се предвиди правната възможност ДФ „Земеделие“ да определя пределно допустими стойности на относими към преценката за икономическа жизнеспособност показатели от бизнес плана, които да бъдат надлежно оповестени на кандидатите за финансово подпомагане, с цел спазване на принципите за публичност, прозрачност и предвидимост в административния процес.

   Видно от мотивите към оспорената заповед, органа не е извършил проверка на данните за размера на доходите от земеделска дейност въз основа на допустимите доказателствени средства, посочени в чл. 5 ал. 12 от Наредбата, като без да обсъди представените от К. писмени документи, нарочно изискани от него с уведомително писмо за отстраняване на непълноти, извършва преизчисление на добивите, съответно намаляване размера на доходите.

   След анализ на представените доказателства, съдът констатира следното:

   Актът се явява по същество като такъв издаден при неспазване на установената форма. В случая е отказано финансиране на заявление без посочени правни мотиви и след служебно намаляване на доходите от земеделска дейност, въз основа на Методика, за която няма данни да е част от действащото приложимо към казуса право – нито ЗПЗП, нито Наредбата предписват възможност за служебно прилагане на методика за определяне на добивите. Заявителят за първи път от оспорения отказ узнава за тази методика за определяне на добивите, както и за правомощието на органа да я прилага, което никъде не е предписано в Наредбата. Не става ясно административния орган на какво точно се позовава като намалява доходите от земеделска дейност, което се приравнява на липса на мотиви. Тяхната роля за законосъобразността на акта е съществена, понеже дава отражение върху възможността на адресата на същия и на заинтересованите лица, да научат какви са фактите, мотивирали административния орган да приложи конкретната правна норма, на която се позовава. Липсата им възпрепятства адресата да упражни правото си на защита. Освен това наличието им дава възможност на по – горестоящия административен орган и на съда да проверят законосъобразността на акта, като се изследва правилното приложение на материалния закон. Липсата на мотиви не би могла да се замести от мотивите на съда или от експертно заключение. По тази причина, въпреки че при изследване на казуса е стигнал до извода за приложимия вариант на отказ, това не санира акта. Липсата на мотиви е тежък порок, който във всички случаи е самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт /Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. на ВАС по адм. дело № 4/2002 г./. В теорията се излага и мнение, подкрепено и от практиката, че порокът на административния акт, изразяващ се в липса на мотиви, може да бъде преодолян чрез последващо излагане на такива. Тази възможност се обуславя от обстоятелството, че мотивите не са самото волеизявление на органа, а само го обясняват. В случая такова няма, поради което липсата на мотиви в акта се отразява върху неговата действителност и го прави незаконосъобразен на основание чл. 146 т. 2 от АПК. В този смисъл е и решение № 1119/28.01.2014 г. по адм. дело № 9110/2013 г. на ВАС.  При липса на мотиви, основани на анализ на доказателствата, съдът не може в нарушение на принципа за безпристрастност да подменя мотивите на органа и да мотивира вместо него извода му за липса на изискването на чл. 5 ал. 2 т. 2 от Наредбата, т.е. да преценява редовността на заявлението и изпълнението на изискванията вместо административния орган. Всичко изложено дотук е достатъчно основание да се приеме, че оспорения  отказ е незаконосъобразен, като постановен без посочено правно основание по чл. 26 от Наредбата и без мотиви, от които да е видно, че е извършена проверка за фактическо съответствие на представени документи и заявени данни, т.е. същите да бъдат обсъдени и съотнесени към декларираните приходи от земеделска дейност на К..

   Оспореният отказ, обективиран в издадената заповед, освен това не е мотивиран с нередовност на документите, непълнота или неяснота, а с неизпълнение на изискванията към кандидатите посочени в чл. 5 ал. 2 т. 2 от Наредба № 10/2016 г. Проверка за вярност на подадените документи /ГДД и справка – декларация/, подадени при изрично предупреждение за носене на наказателна отговорност известна на деклараторите, не може да се извършва чрез прилагане от административния орган на Методика за определяне на обосновани продажни цени и добиви, която не е нормативно установен способ за ревизия на декларираните факти. По аргумент от чл. 5 ал. 12 т. 5 от Наредбата, органа може да изисква представяне на приходно – разходни документи, свързани със земеделска дейност, от която са формирани приходите за предходната година, т.е. проверката на декларираните доходи се извършва въз основа на посочените в чл. 5 т. 12 от Наредбата документи, но няма нормативно основание за прилагане на посочената в мотивите Методика за определяне на обосновани продажни цени и добиви, в която не е ясна и формулата за изчисление, която органа приема. Дори обаче тази методика да беше нормативно уредена, заключенията на вещото лице, направени съобразно същата, са категорични, че приходите от земеделска дейност на жалбоподателя К. за 2015 г., представляват 34.07%, съответно 34.75% от общите му приходи за 2015 г., а именно отговарят на изискването заложено в разпоредбата на чл. 5 ал. 2 т. 2 от Наредба № 10 от 10 юни 2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малките стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., а именно „ Към датата на подаване на заявлението за подпомагане физическите лица, навършили 18 години трябва да са получили от земеделска дейност най – малко 33 на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година“.    

   Предвид изложеното съдът счита, че оспореният административен акт е издаден и постановен при неизяснени докрай факти и обстоятелства и при липса на необходимата пълнота в мотивите към същия, което се приравнява към липса на такива, които пороци следва да бъдат отстранени при новото разглеждане на преписката от административния орган. Оспорената заповед е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, като не са изяснени изцяло фактите и обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 и чл. 36 от АПК, без да са събрани и обсъдени необходимите доказателства  в тази посока, което е довело и до нарушение на материалния закон.

   Налице са условията за отмяна на оспорената заповед. На основние чл. 173 ал. 2 от АПК, предвид обстоятелството, че решаването на въпроса е предоставено на преценката на административния орган, съдът ще изпрати преписката обратно на органа, който при постановяване на акта следва да се съобрази със задължителните указания на съда.          

   На основание чл. 143 от АПК и изхода на делото, съдът ще присъди и направените разноски по същото на жалбоподателя, съгласно приложения списък.

 

   Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 във връзка с чл. 173 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

                                           Р   Е   Ш   И:

 

   ОТМЕНЯ по жалба на Е.С.К., ЕГН **********,***, Заповед № 03-100-РД/111/27.09.2017 г., издадена от Директора на ОД на ДФ ”Земеделие” – гр. Кюстендил.

   ВРЪЩА преписката на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ Кюстендил за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане с УРН на кандидата Е.С.К.:  367276 и ИД № на проекта: 10/06/3/0/03234 и ИД за кампания 2014 г., при съобразяване и спазване да дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

   ОСЪЖДА ДФ „Земеделие“ – Областна дирекция гр. Кюстендил, да заплати на Е.С.К., ЕГН **********, с посочен по – горе адрес, направените разноски по делото в размер на 448.36 лв. /четиристотин четиридесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/.   

   Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

   Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.

 

                                                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: