Р Е Ш Е Н И Е

                                                                    08.05.2018г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и трети април                                                              две хиляди и осемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря Светла Кърлова

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 414 по описа на съда за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.

Адв.Е.Й. и адв.М.Е.от АК – Кюстендил като пълномощници на С.А. ***, със съдебен адрес:*** обжалват заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №17-1139-000524/24.11.2017г., издадена от Р Р Х на длъжност „полицейски инспектор” в Отдел „Охранителна полиция” – Кюстендил към ОДМВР - Кюстендил. Релевират се основанията за оспорване по чл.146, т.1-3 от АПК. Некомпетентността на издателя се свързва с липсата на правомощие на министъра на вътрешните работи да определи органите с компетентност да налагат ПАМ. Нарушенията на формата са във връзка с липса на обосновка за налагане на ПАМ и нейния срок, т.к е повторено съдържанието на АУАН и има само правна квалификация. Същественото нарушение на административнопроизводствените правила е във връзка с липсата на редовно предявяване на АУАН по см. на чл.43, ал.1 от ЗАНН, т.к. не е назначен преводач на македонския  гражданин при наличие на нужда за това по арг. от чл.21, ал.2 от НПК, което е нарушение и на чл.55, ал.3 от НПК, като се твърди, че съдът не може да удостовери годността на превода от друго лице. Моли се за обявяване нищожността на акта, евентуално неговата отмяна.

В с.з. представителите на жалбоподателя поддържат жалбата, допълвайки, че на лицето не му е осигурено и правото да даде кръв, за да оспори показанията на техническото средство.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

            Оспорената заповед е издадена от Р.Р.Х. на длъжност „полицейски инспектор” в отдел „Охранителна полиция” – Кюстендил към ОДМВР – Кюстендил на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от закона. На жалбоподателят е наложена ПАМ „временно отнемане на СУ на МПС” до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Фактическите обстоятелства по нарушението органът е свързал с това, че на 24.11.2017г. около 00.55 часа в гр.Кюстендил по ул.”Гюешевско шосе” в посока от магазин „Технополис” към ПП I-6 жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил ВМВ 320D с ДКН DG204GW с рама №WBAVC1010PY57543, цвят – черен след употреба на алкохол, установено след проверка с техническо средство  Алкотест Дрегер 7410 ARSM 0044, чиято индикаторна скала отчела 1.03 промила в издишания от водача въздух в 00.57 часа. Записано е, че водачът имал мирис на алкохол и заявил, че е изпил две чаши бира. Съставен е ТМИ №086015. Посочените фактически обстоятелства по нарушението са установени от АУАН №Г890874/24.11.2017г., съставен от мл.автоконтрольор К.Г.К..

            Заповедта е връчена на адресата на 24.11.2017г., а жалбата е подадена чрез органа на 30.11.2017г.

            Материалната компетентност на издателя произтича от заповед №277з-1046/30.06.2017г. на директора на ОДМВР – Кюстендил. Заповедта съдържа оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР – Кюстендил да издават ЗППАМ по ЗДвП, измежду които по т.2 са полицейските инспектори, изпълняващи служебните си задължения по график по отношение на лицата, които нямат постоянен адрес в Република България. Със заповед №8121з-48/16.01.2015г. на министъра на вътрешните работи на основание чл.165 от ЗДвП ОДМВР – Кюстендил е определена като служба за контрол по ЗДвП /вж. л.16/.

            Съгласно месечен график за м.11.2017г. на оперативните дежурни при „ОДЧ” към ОДМВР – Кюстендил издателят на заповедта Х е бил дежурен на 23.11.2017г., което дежурство, видно от писмо на началник Сектор „Пътна полиция” – Кюстендил с рег.№277000-2111/14.03.2018г., е 24-часово от 08.00 часа на 23.11.2017г. до 08.00 часа на 24.11.2017г. /вж. л.39-40/.

            АУАН бл.№890874/24.11.2017г. е съставен от мл.автоконтрольор К.Г.К. в присъствие на свидетеля Д.С.В. срещу жалбоподателя за нарушение, чиито фактически обстоятелства за идентични с посочените такива в оспорената заповед. Отказът да нарушителя да му бъде връчен АУАН е удостоверен с подписа на един свидетел – И.А.Д..

            ТМИ /талон за медицинско изследване/ №086015 е издаден от актосъставителя К.. В съдържанието му е вписан отказ на водача да го получи с подписа на И.А.Д. като свидетел на отказа /вж. л.8/.

            Съгласно писмо рег.№3286р-35613/28.08.2017г. на ГД „Национална полиция” техническото средство, с което е измерено количеството на алкохол в издишания от водача въздух, е преминало периодична проверка за техническа годност на 23.08.2017г. със срок на валидност от 6 месеца /вж. л.10/.

            Извадката от паметта на техническото средство съдържа данни, че на датата 24.11.2017г. в 00:56:00 часа е установена концентрация на алкохол от 1.03 промила /вж. л.9/

            От показанията на св.К. и св.В. се потвърждава посочената в АУАН фактическа обстановка по нарушението. Свидетелите сочат, че при спиране на водача същият е разговарял с тях и е разбирал думите им. Обяснил, че има 4-5 жени, че бил в циганската махала на града при роднини и били пили. В автомобила имало още един мъж, едно или две деца и жена, която се представила за негова съпруга. АУАН е съставен в РУ – Кюстендил в присъствие на нарушителя и съпругата му. Нарушителят се колебаел дали да подпише акта, като накрая отказал. Не е искал преводач. Заявил, че в Македония могат да пият и да карат. В един момент се правел, че не разбира български език, а в друг момент разбирал, но много добре заел за какво става въпрос. Съпругата му знаела перфектно български език. АУАН му бил прочетен от актосъставителя, а съпругата му превеждала, въпреки, че водачът разбирал прочетеното. Свидетелите потвърждават установената концентрация на алкохол в издишания от водача въздух посредством техническото средство. Св.В. сочи, че водачът отказал да подпише АУАН, поради което извикали колегата Д. от пропуски да подпише отказа. Водачът отказал да даде кръв за проба, като казал „няма да дам”. Свидетелите не са заплашвали и обиждали водача и не са използвали белезници.

            Св.А. е жена на жалбоподателя. Същата не отрича случая с проверката от контролните органи и съставянето на АУАН за описаното в него нарушение. Сочи, че при спирането на колата съпругът обяснил на полицаите, че не е пиян, а полицаят започнал да вика и три пъти го проверил с техническото средство, при което водачът заявил, че не е пиян и искал да си ходи. А. предложил да даде кръв за изследване. Свидетелката сочи, че съпругът й не разбира български език и поради тази причина отказал да подпише документите. Полицаите разговаряли със съпруга й чрез нея. Свидетелката твърди, че един от полицаите го заплашил, като казал, че ако не подпише документа ще го набие, което било казано и на нея.

            Показанията на св.К. и В. съдът намира за обективни и достоверни, т.к. съответстват на писмените доказателства. По делото няма данни за даването им с цел злепоставяне на жалбоподателя. Показанията на св.А. обаче в частта им относно причините за отказа на водача да подпише АУАН, неразбирането на обвинението и заплашителното поведение на полицаите в РУ са недостоверни. Същите са вътрешно противоречиви, т.к. свидетелката сочи, че водачът е разговарял с полицаите на място при спирането на колата, а по-късно в изложението си отрича същият да е разбирал техните думи. Показанията на свидетелката противоречат и на показанията на свидетелите – полицаи в посочените части. Следователно, показанията на свидетелката са дадени избирателно с цел обслужване на защитна теза на жалбоподателя срещу оспорената заповед.

            Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

            С оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от представители на надлежен правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП. Временното отнемане на СУ МПС препятства упражняване на правото на А. като водач на МПС. Наложената ПАМ е преустановителна по своя характер. Оспорването е осъществено в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП. ОДМВР – Кюстендил е служба за контрол по ЗДвП, съгласно заповед №8121з-48/16.01.2015г. на министъра на вътрешните работи. Ръководителят на службата със заповед №277з-1046/30.06.2017г. е делегирал правомощието си по издаване на заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.”а” и сл. от ЗДвП на определени длъжностни лица, между които и полицейските инспектори, изпълняващи служебните задължения по график по отношение на лица без постоянен адрес в страната. Издателят на оспорената заповед е бил дежурен по график полицейски инспектор, а адресатът на заповедта е македонски гражданин без постоянен адрес в страната. Следователно, заповедта е издадена от оправомощено длъжностно лице в рамките на предвидената законова делегация, противно на твърденията в жалбата.

Заповедта съответства на предвидената мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК относно наименованието на органа-издател, наименованието на акта, неговият адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Фактическите основания са пълни и без противоречия. Правните основания съответстват на приложимата материална норма за извършеното административно нарушение и приложимата хипотеза на ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите основания за неговото формиране. Отразените в съдържанието на АУАН правноревантни факти съставляват основанието за налагане на ПАМ чрез издаване на оспорената заповед. Срокът на действие на временната ПАМ е дефиниран в закона и се прилага пряко по силата на правната норма, поради което непосочването на изричен срок в заповедта, различен от установения в материалната норма, не препятства проверката за съответствие на акта с целта на закона. Органът не би могъл да посочи друг срок, освен указания в закона. Поради непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение, мярката се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. При произнасянето на компетентния орган по административнонаказателната отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения срок ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. Възраженията на жалбоподателя за обратното са неоснователни.

Заповедта е издадена при спазване на общите процесуални правила на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателства. Органът е спазил принципа за истинност по чл.7 от АПК. Административните наказания за израз на държавната наказателна репресия, осъществяваща се чрез налагане на административни наказания за виновно неизпълнение на административноправни задължения, докато ПАМ е средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпроредителната дейност. Затова с ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а не нейната санкция. За да се наложи ПАМ е достатъчно да има съставен АУАН. Предпоставките за издаване на НП и налагане на ПАМ, техните издатели и преследваните цели са различни, в каквато насока е регламентацията по чл.22-23 от ЗАНН.

При издаване на заповедта не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. А. е чужд гражданин, но разбира български език, съгласно показанията на контролните органи за осъществената между тях словесна комуникация непосредствено след спирането на автомобила и осъществената проверка за употреба на алкохол. Поведението по отказа да му бъде връчен АУАН е стремеж да осъществи защитна позиция срещу деянието, а не незнание за формираното обвинение. Обвинението е прочетено на дееца на български език, който същият е разбирал, поради което не му е бил необходим преводач. Не е изразил и желание за назначаване на такъв. Следователно, по случая не са налице условията на чл.14, ал.2 от АПК, респ. чл.21, ал.2 от НПК за назначаване на преводач. Следва да се има предвид, че нормите на чл.21, ал.2 от НПК и чл.55, ал.3 от НПК по реда на ограниченото препращане от чл.84 от ЗАНН не са приложими в процедурата по съставяне на АУАН, а само в производството пред съда по оспорване на издаденото НП. Извън това, нормата на чл.55, ал.3 от НПК отразява националните мерки по транспониране на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Приложното поле на Директивата обаче не касае конкретния случай, т.к. по см. на чл.1, §3 от Директивата при налагане на санкции за леки нарушения от орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси и при възможност за обжалване на санкцията пред съд, Директивата се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. Изложеното обосновава извод, че деецът е запознат с обвинението в АУАН за извършено административно нарушение, поради което не е нарушено правото му на защита. Това право надлежно е упражнено посредством подаване на жалбата срещу заповедта за прилагане на ПАМ от двама български адвокати, упълномощени с пълномощно, изготвено на български език и подписано от дееца.

Заповедта е съответна на материалния закон.

Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в оспорената заповед е хипотезата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, свързана с управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Хипотезата осъществява състава на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Нарушението е констатирано със съставения АУАН от компетентно длъжностно лице. На основание чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставеният акт се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в АУАН не са оборени от жалбоподателя.

По време на извършване на деянието А. е бил водач на МПС по см. на легалната дефиниция на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и в това му качество е валиден адресат на наложената ПАМ. От съдържанието на АУАН, разпечатката от техническото средство и протокола за периодична проверка се доказва, че в деня и часа на проверката водачът е управлявал МПС със съставомерна за отговорността концентрация на алкохол в кръвта, установена с годно техническо средство. Същият е отказал възможността да даде кръв за медицинско изследване, поради което показанията на техническото средство са определящи за съставомерността на деянието по см. на чл.6, ал.9 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /ДВ, бр.61/28.07.2017г., в сила от 29.09.2017г./, издадена по делегация от чл.174, ал.4 от ЗДвП.

Заповедта е съобразена с целта на закона да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния.

На основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК жалбата ще се отхвърли като неоснователна.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на С.А. чрез адв.Е.Й. *** срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-1139-000524/24.11.2017г., издадена от Р.Р.Х. на длъжност „полицейски инспектор” в Отдел „Охранителна полиция” – Кюстендил към ОДМВР – Кюстендил.

            Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: