Р  Е  Ш  Е Н  И Е

                                                14.05.2018 г.

 

Номер        112                             2 0 1 8 година                                      гр. Кюстендил

 

                           В     И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

Кюстендилският административен съд

на седемнадесети  април                                                                    2 0 1 8 година

в открито заседание в следния състав:

 

 

                                                            Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: Светла Кърлова

като разгледа докладваното от съдия Демиревски

административно дело № 92 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

     

        Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 62 ал. 3 от ЗИНЗС.

        Производството по делото е образувано по жалба на Ю А.М., понастоящем в Затвора в гр. Бобов дол, срещу Заповед № Л-456/29.01.2018 г. на ВПД Главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с която е отхвърлена молбата му да бъде преместен от Затвора гр. Бобов дол в Централния софийски затвор за доизтърпяване на наложеното наказание, поради липса на предпоставките, предвидени в чл. 62 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС. Иска се отмяната й като незаконосъобразна. Твърди, че са налице основанията за преместването му, като излага многобройни мотиви и факти за това.

        Ответникът – ВПД Главен директор на ГД “Изпълнение на наказанията” София, чрез процесуалния си представител, моли да се отхвърли исковата молба като неоснователна. Претендират се и разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение.

        Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на исковата молба, счита същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. Съображенията за това са следните:       

        Жалбоподателят Ю А.М., понастоящем е в Затвора в гр. Бобов дол където изтърпява присъда “лишаване от свобода” за срок от 5 години, като е постъпил в същия на 22.04.2016 г. Л. св. М. е подал молба за преместване  в Затвора гр. София, с мотив, че сестра му М.А.М. е с местоживеене *** Пелин/ и така ще му бъде по – лесно да осъществява контакти с нея и майка му, която е в тежко здравословно състояние, както и да се грижи за тях, като същевременно изразява  и недоволство от администратцията на Затвора в гр. Бобов дол. С горецитираната заповед, молбата му е отхвърлена.

       По делото са приети като доказателства и преписката по жалбата вх. № 998/26.02.2018 г.; вх. № 1254/14.03.2018 г.; вх. № 1265/16.03.2018 г.; вх. № 1529/26.03.2018 г.; вх. № 1640/03.04.2018 г.; вх. № 1811/13.04.2018 г.; вх. № 1307/19.03.2018 г., със съответно приложените доказателства към него; както и всички писмени доказателства представени в о.с. з. на 17.04.2018 г., подробно описани в протокола, съгласно текста.

        Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните и приложени   по делото доказателства, която не се оспорва от страните.

       Жалбата е предявена пред компетентния съд, по местоизпълнение на наказанието, съгласно чл. 64 ал. 4 от ЗИНЗС.

       Оспореният отказ за преместването на Юлиян М., обективиран в оспорената заповед, е постановен от материално компетентен орган – Временно преназначен на длъжността Главен директор на ГДИН – ст. комисар С.Ц., при законово делегирани му правомощия, съгласно чл. 62 ал. 1 от ЗИНЗС.

        Настоящият състав на съда счита, че в случая е налице основанието на чл. 62 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС, в противоречие с приетото от административния орган. Според чл. 62 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС преместване на лицето от един затвор в друг, се извършва по молба на близките или лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъдения поддържа контакти. В конкретният случай е налице молба от лишения от свобода М.. Адресната регистрация на неговата сестра Б М е на територията на Софийска област – с. Д, община Е П. Представени са и медицински документи /епикризи и медицински направления/ на името на майката на М. – Р.М., от които е видно, че тя е трудно подвижна, като междувременно е видно от същите, че адресът и е в гр. Перник, ж.к. „Рудничар“, който по данни на жалбоподателя се намира на около 12 км. от Затвора в гр. София. Преместването му в този затвор би облекчило възможностите за свиждане на М. с близките му, а това е и преследваната легитимна цел на закона, изведена от смисъла на разпоредбите на чл. 58 и чл. 62 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС.  

        При постановяване на отказа си ВПД Гл. директор на ГДИН Цветанов е изходил от общите критерии на чл. 58 от ЗИНЗС за настаняване на лицата за изтърпяване на наказанията в съответния затвор, според постоянния адрес и съобразно издадената заповед за разпределението на лицата в местата за лишаване от свобода на територията на страната, съобразно капацитетните им възможности. Същият обаче не е разгледал , обсъдил и събрал допълнителни доказателства, за да прецени наличието на допълнителните критерии и налице ли са основанията за преместване в Затвора в гр. София, в някоя от пипотезите на чл. 62 ал. 1 от ЗИНЗС, при положение, че лицето е изтъкнало поне две от тях: т. 2 – здравословно състояние на майка му и т. 3 – семейни причини. Това се явява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 35 от АПК. В хода на съдебното производство бяха събрани множество доказателства установяващи твърденията на жалбоподателя. Дори в представеното становище от процесуалния представител на ответника /лист 46 по делото/, де факто се признава наличието на законовите предпоставки: „дори да са налице предпоставките на чл. 62 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС, поради ограничения капацитет на Затвора гр. София не могат да бъдат преместени всички лишени от свобода, чийто близки живеят на територията на Софийска област“.

        Предвид на това, настоящият състав на съда счита, че са налице предпоставките на чл. 62 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС за преместване на жалбоподателя в Затвора в гр. София по семейни причини, според постоянния адрес на майка му и сестра му, с които той поддържа връзки, с цел да се съхранят взаимоотношенията му с тях, евентуално да се осигури контакт с децата му и така да се въздейства благоприятно върху психиката на осъдения, да се осъществи превъзпитателно влияние върху него и се запазят възможностите за неговата реализация след изтърпяване на наказанието му, от което му остава около година и няколко месеца и така да се постигне по – пълно поправително и превъзпитатено действие. Не на последно място, следва да се имат в предвид и изложените обстоятелства и твърдения от осъдения в о.с.з., за наличието на предпоставките по чл. 62 ал. 1 т. 4 от ЗИНЗС, а именно наличие на конфликти със служители на затвора, свързани с безопасността на лицето и сигурността на местата за лишаване от свобода.

       Всички тези обстоятелства е следвало, но не са били изследвани, изяснени и съобразени от ответника в тяхната цялост и единство, при постановяване на отказа, поради което същият се явява несъобразен с материалния закон и целта на същия и следва да се отмени на това основание.

       В заключение, настоящият състав на съда счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, в съответната писмена форма, съдържаща фактическите и правни основания, но в нарушение на материалния закон и целта на същия, както и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което същата се явява незаконосъобразна и следва да се отмени като такава, а преписката да се върне на органа за ново произнасяне, съгласно задължителните указания по приложението и тълкуването на закона, дадени в мотивите на настоящето решение. 

      Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 1, чл. 173 ал. 2от АПК, във вр. с чл. 62 ал. 3 от ЗИНЗС, Кюстендилският административен съд

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

      ОТМЕНЯ Заповед № Л-456/29.01.2018 г. на ВПД Главен директор на ГД „Изпълнение на наказнията“ – София, с която е отказано преместване на Ю А.М. *** за доизтърпяване на наказанието.

      ВРЪЩА приписката на Главния директор на ГДИН – София за издаване на заповед за преместването на л.св. Юлиян А.М. ***, на основание чл. 62 ал. 1 т. 3 он ЗИНЗС, съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящето решение.

      Решението е окончателно.

      Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.

 

 

                                                                                  Административен съдия: