О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                    гр.Кюстендил, 30.05.2018год.

                                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кюстендилският административен съд в закрито заседание на тридесети май  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                      

                                                      Административен  съдия: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм. дело №115 по описа за 2018год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството по делото е образувано по искова молба /жалба/ на П.В.К.  с ЕГН **********, понастоящем в ***. В същата се съдържат твърдения за налагане на две дисциплинарни наказания  със заповеди №№ЗО-691/13.09.2017г. и ЗО-86А/25.01.2018г. за едно и също нарушение, с което е нарушена разпоредбата на чл.105, ал.2 от ЗИНЗС, както и за налагане на дисциплинарно  наказание със заповед №ЗО-447/ 07.06.2017г. за нарушение, което не е извършено.  Ищецът  сочи,  че вследствие на горното е преживял психически стрес и се е влошило здравословното му състояние. Прави се искане, цитирам: „… да се образува дело за набеждаване и психически тормоз от администрацията на ЗООТ- с.Самораново на осн. чл.3 от ЗИНЗС.“. 

Съдът, извършвайки служебна проверка за редовността на исковата молба /жалбата/,  е   констатирал нередовности  и  с разпореждане  от 13.03.2018год. е оставил същата без движение, предоставяйки на ищеца срок за отстраняването им.

С писмо изх.№1028/23.03.2018г. на началника на затвора –гр.Бобов дол са изпратени посочените в жалбата заповеди. 

Следва искане от ищеца за предоставяне на правна помощ, което съдът е уважил и с определение от 03.05.2018г. е назначил за процесуален представител на ищеца /жалбоподателя/ адвокат  Й.Т.. На последния е изпратен препис от разпореждането от 13.03.2018г., в което се съдържат указанията за отстраняване  на нередовностите на исковата молба /жалбата/.

С подадена молба  вх.№2320/15.05.2018г., адв. Т. сочи, че е предявен иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София като специализиран орган по изпълнение на наказанията, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 11 000,00лв., настъпили в резултат на неправомерни действия на затворническата администрация, изразяващи се в нарушаване правата на задържания, на който в периода 13.09.2017г.-13.12.2017г. не му е осигурена възможност да спазва предписаната му диета във връзка със заболяванията, които има, вследствие на което здравословното му състояние се е влошило  и неколкократно е постъпвал в болница за лечение.

Съдът, след сравнителна проверка на първоначалната искова молба / жалба/  на ищеца и  на допълнителната молба на процесуалния му представител адв. Т., последната депозирана по реда на чл.129 от ГПК, счита, че  констатираните нередовности  не са отстранени, поради което исковата молба  подлежи на връщане като недопустима, а съдебното  производство  следва да се прекрати. Съображенията са следните:

Ищецът, чрез процесуалния си пълномощник не е изпълнил указанията на съда, дадени с разпореждането от 13.03.2018г. Вместо да  посочи ясно искане до съда , а именно: дали оспорва посочените заповеди и  съотв. на какво основание  или  иска присъждане на обезщетение за вреди , съотв. от кого, от какво същите са причинени, в какъв период и в какъв размер, т.е. да отстрани констатираните  нередовности,  представляващият ищеца адвокат е предявил нов иск. С молбата от 15.05.2018г., едновременно са посочени  ново основание и нов петитум. В процедура по чл.129 от ГПК, за първи път ищецът е изтъкнал юридически факти, различни от тези в първоначалната искова молба  /жалба/ - вместо незаконосъобразност на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания, е заявил неправомерни /фактически/ действия на затворническата администрация, с които не му е осигурена възможност да спазва предписаната му диета. Заедно с изменението на основанието на иска, с молбата от 15.05.2018г., ищецът е изменил и петитума  като е направил искане за заплащане на обезщетение за вреди. Горното сочи на изменение на иска, което е недопустимо по арг. чл. 214, ал.1 ГПК вр. с чл.144 АПК, тъй като би довело до съвсем нов предмет на делото, различен от предмета, заявен с първоначалната искова молба.  

 Предвид изложеното, съдът счита, че нередовностите на исковата молба не са отстранени, поради което  същата е процесуално недопустима и подлежи на връщане, а  образуваното производството следва да се прекрати.

Извън горното, съдът счита, че предявеният иск е недопустим  и  поради това, че визираните в първоначалната искова молба заповеди за налагане на дисциплинарни наказания, от незаконосъобразността на които се претендират вреди, не са отменени по съответния ред / с изключение на заповед №ЗО-691/13.09.2017г./. Налице е   хипотезата за недопустимост на производството по чл.204, ал.1 от АПК.

            Водим от гореизложеното,  съдът:

 

                                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ВРЪЩА  искова молба /жалбата/ на П.В.К.  с ЕГН **********, понастоящем в *** и  ПРЕКРАТЯВА производството по делото.     

            Определението подлежи на обжалване в 7 - дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд.

            Определението да се съобщи на ищеца и на адв. Й.Т.  чрез изпращане на преписи.

 

           

  Административен  съдия: