Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 108

                                                 гр.Кюстендил, 09.05.2018год.

                                                    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на единадесети април  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                           МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №36 по описа за 2018год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

      Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София  чрез упълномощения  си  представител директорът на Областно пътно управление – Кюстендил, оспорва с касационна жалба решението на Районен съд - Дупница от 14.12.2017год. по НАХД № 952/2017год.,  с което е отменено  Наказателно  постановление  №4486 от 20.04.2017год.  В жалбата са  изложени  доводи за допуснати  съществени  нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.  Оспорват се решаващите изводи на въззивния съд за недоказаност на техническата годност на използваните средства за измерване, както и за неяснота относно приложената санкционна норма. Твърденията  са  за извършено административно нарушение по чл. 53, ал.1 вр. с 26, ал.2, т.1, б. а от Закона за пътищата, което се счита за безспорно доказано  от събраните по делото доказателства.  Искането е за отмяна на съдебния акт и за постановяване на решение за  потвърждаване  на наказателното постановление.

Ответникът – Х.К.И. ***, чрез пълномощника си адв. Т.Т.,  изразява  становище за неоснователност на  касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е  отменено Наказателно постановление  №4486 от 20.04.2017год.,  издадено от главен инспектор Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на ответника по касация Х.К.И. е наложено административно наказание  „глоба“  в размер на 1000,00лв.  на осн. чл.53, ал.1 във вр. с чл.26, ал.2, т.1, б. а от Закона за пътищата, за това, че на 04.04.2017год.,  около  14,40 часа на път ІІ-62, км.54+300   преди  гр.Сапарева баня в посока Самоков - Бараково, е управлявал / извършвал е движение / състав от ППС с 5 оси, което е извънгабаритно и тежко ППС по см. на§1, т.1 от ДР на Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС , без разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя.

 

 

За  деянието е съставен  АУАН №0005365/04.04.2017г., в който е описана същата фактическа обстановка, а в съдебното производство са разпитани актосъставителя и свидетеля на съставянето на акта, които потвърждават изложените в същия обстоятелства относно релевираното деяние, като сочат, че измерването на натоварването на ППС, управлявано от нарушителя е извършено с електронна везна и с ролетка. 

Като доказателства по делото са приети: кантарна бележка съставляваща разпечатка от Система за измерване на оси тип DFW-KR, предназначена за измерване на оси на тежкотоварни превозни средства  за определяне на масата им, в която са отразени констатираните данни относно процесното ППС, а именно натоварване на петте оси  общо в размер на 57 465кг, надвишаващо нормите по чл.7, ал.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС; удостоверение за признат и одобрен тип средство за измерване №06.07.4603, издадено от БИМ относно везна с неавтоматично действие, тип   DFW със срок на валидност до 20.07.2013г.;  заявление от 27.03.2008г.  до  РО на ГД „МИУ“ за последваща периодична проверка на средства за измерване на везна  тип   DFW, ведно с регистрация на извършени последващи проверки,  последната от които е от 24.03.2014г., валидна до 03.2015г. и паспорт на везна електронна тип   DFW с регистрация на извършени последващи проверки, последната от които е от 30.03.2017г. с валидност до 03.2018г.

От така установената фактическа обстановка по делото, съдът е формирал правен извод за недоказаност на административното нарушение. Прието е, че проверката на процесното ППС е извършена със средства за измерване, за които липсват доказателства за техническа годност и валидност, което опорочава обективността на отчетените резултати относно за стойностите на натоварване и не позволява преценката по същество за съставомерност на релевираното деяние. Допълнително съдът е констатирал нарушения  и неяснота във връзка с приложената санкционна норма. По посочените правни доводи е отменено НП.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:

Решението на въззивния съд е правилно, поради което и на осн.чл.221, ал.2 от АПК  следва да се остави в сила.  Изложените  правни  изводи  по съществото на спора за недоказаност на административното нарушение са в съответствие със събраните доказателства и приложимите нормативни разпоредби. Обратно на поддържаното в касационната жалба, районният съд е изискал, обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел  горните доводи, които касационната инстанция възприема за обосновани и правилни. Възраженията  в касационната жалба за нарушения на материалния закон и на процесуалните правила са неоснователни.        

Както се посочи, обосновани от преценката на доказателствените средства са решаващите мотиви на въззивната инстанция за отмяна на НП поради недоказаност на релевираното деяние. Същото е  квалифицирано от АНО като административно нарушение по чл.53, ал.1 във вр. с чл.26, ал.2, т.1, б. а от Закона за пътищата. Визираните разпоредби на специалния закон въвеждат  санкция за нарушение на забраната  за  дейност от специалното ползване на пътищата,  изразяваща се в движение на извънгабаритно и тежко ППС по см. на§1, т.1 от ДР на Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, без разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя.  

В случая съставомерното обстоятелство - движение на  извънгабаритно и тежко ППС е преценено като недоказано от въззивния съд, който извод касационната  инстанция  счита  за  обоснован и правилен.  Съгласно  легалната дефиниция в Наредба №11/2001г.,  извънгабаритни ППС са извънгабаритните ППС по чл.2   и/или тежките ППС по чл.3 от наредбата,  като по казуса горната характеристика на процесното ППС е във  връзка с констатирано натоварване на осите на ППС, надвишаващо  стойностите по чл.7 от наредбата.   Конкретните данни при проверката са за натоварване на петте оси  на превозното средство общо в размер на 57 465кг, установено въз основа на измерване с везна с неавтоматично действие, тип   DFW и ролетка “Р05“, за които  АНО  не е доказал, че са технически годни и валидни към датата на проверката. Така формираният решаващ довод е обоснован от анализа на представените по делото доказателства за извършените периодични проверки на средствата за измерване. От  приложените удостоверение за признат и одобрен тип средство за измерване №06.07.4603,  издадено от БИМ със срок на валидност до 20.07.2013г.  и  заявление от 27.03.2008г.  до РО на ГД „МИУ“ за последваща периодична проверка на средства за измерване  с  регистрация на извършени последващи проверки, последната от които е от 24.03.2014г., не се доказва  годността на  ползваната при проверката  везна с неавтоматично действие  тип   DFW , а доказателства за калибриране на ролетка “Р05“ изобщо липсват. Цитираното в касационната жалба свидетелство за калибриране на ролетка “Р05“ не е представено като част от административната преписка, както и в съдебното производство, а  приложеният допълнително от АНО  паспорт на везна електронна тип   DFW съдържа данни, които не се подкрепят от другите писмени доказателствени средства. Не са представени  заявление за периодична проверка по чл.842, ал.4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, както и знак – марка за последваща проверка на средството за измерване везна тип   DFW, предвидена в приложението към удостоверението за одобрен тип, изд. от БИМ.

  Следват изводи за необективност на резултатите относно натоварването на осите на процесното ППС, което възпрепятства  преценката за това, дали същото представлява извънгабаритно ППС по см. на  по см. на§1, т.1 от ДР на Наредба №11/2001г., за  което има  забрана за движение по чл.26, ал.2 ,т.1, б. а от ЗП, респ. дали е налице съставомерно деяние по чл.53, ал.1 от Закона за пътищата.  Горното сочи на незаконосъобразност на издаденото НП.  Като  го е отменил  по съображения, идентични на изложените, районният съд е постановил правилно решение, което касационната инстанция оставя в сила.

            Водим от изложеното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                                Р   Е   Ш   И:

           

            ОСТАВЯ  В  СИЛА  решението на Дупнишкия  районен съд от 14.12.2017год.,  постановено по  НАХД №952/2017год.   

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

          

 

            Председател:                                              Членове: 1.                           2.