Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 111

гр.Кюстендил, 11.05.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на девети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                        ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА

                                                              НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

със секретар Ирена Симеонова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №91/2018г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

            Т.В.Г. *** обжалва решение №174/09.03.2018г. на КРС, постановено по АНД №2254/2017г., с което е потвърдено НП №17-1139-001640/20.11.2017г. на началник сектор ПП Кюстендил. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ. отмяна на наказателното постановление. Прави се алтернативно искане за намаляване размер на санкцията.

            Ответникът не изразява становище по касационната жалбата.        

            Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

               Предмет на касационно оспорване е решение на КРС №174/09.03.2018г., постановено по АНД №2254/2017г., с което е потвърдено НП №17-1139-001640/20.11.2017г. на началник сектор ПП Кюстендил. Т.В.Г. *** е санкциониран на основание чл.178д от ЗДвП като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.

             Районният съд е формирал извод за законосъобразност на НП, приемайки че не е допуснато съществено процесуално нарушение във връзка със съставяне на АУАН и НП, нарушението е доказано от обективна и субективна страна, наложеното наказание е в абсолютно определен размер по закон. 

             Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

             В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на КРС.              Спазени са съдопроизводствените правила. Изводите, базирани на събрания доказателствен материал са отнесени законосъобразно към материалния закон, поради което решението е и обосновано и правилно.

Т.В.Г. е санкциониран с процесното наказателно постановление, за това че на 10.11.2017г., около 21.45ч., в гр.Кюстендил, на паркинга при магазин Фантастико, паркира управляваното от него МПС – Т А с рег.№**** на място, определено за инвалиди – обозначено със знак Д21 и оцветено в синьо. За констатирано нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП е съставен АУАН №149243/10.11.2017г., а въз основа на него е издадено процесното НП.

КАС намира събраните писмени и гласни доказателства за достатъчни, обективни и безпротиворечиви, необорени от други такива, за да обосноват извод за извършено административно нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП от жалбоподателя. Същото се явява доказано от обективна и субективна страна. Посочената императивна норма забранява паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания. Същите се обозначават с пътен знак Д21 – пътен знак със специално предписание по см. на чл.54, ал.1 от ППЗДвП. Анализът на събрания доказателствен материал пред въззивната съдебна инстанция установява безспорно е, че Т.В.Г. на посочените в акта дата, час и място е паркирал лек автомобил на място, обозначено със знак Д21. Гласните доказателствени средства – показанията на контролните органи /съдът ги кредитира като обективни, безпротиворечиви и подкрепящи се от останалите доказателства по делото/, ведно с АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила не е разколебана и докладни записки на Р.Спасов и на Р.Костадинов, доказват по категоричен начин извършеното административно нарушение. Несъстоятелни и неподкрепени с годни доказателства са възраженията на нарушителя в аспекта, че не е паркирал, а престоявал. Нито показанията на разпитаните на негова страна свидетели, нито писмените доказателства – справка за общо потребление за мобилен номер, съпоставени с другите доказателствени средства, установяват спиране на МПС-то за провеждане на разговор, т.е. за ограничено време или извършването на товаро-разтоварни работи. Отчетените проведени телефонни разговори са за времето от 20.16ч. за 00.47с, 20.55ч. за 01.00мин, 21.38ч. за 01.20мин. и 21.59ч. за 01.43 мин., което не установява признаците на престоя – ограничено време, доколкото нарушителят е установен от контролните органи в 21.30ч. в паркиран автомобил и АУАН е издаден в 21.45ч. Нарушението е описано със съставомерните му елементи откъм форма на изпълнително деяние, време и място на извършване. Правилно и в съответствие със закона същото е скрепено със съответстващата санкционна норма. Наложеното наказание е съобразено с размера, определен от законодателя.

Въззивното решение ще бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, при правилно приложение на материалния закон и обоснованост на правните изводи.

               Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

               ОСТАВЯ В СИЛА решение №174/09.03.2018г. на Кюстендилския районен съд, постановено по АНД №2254/2017г.

Решението е окончателно.

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          

                                                   ЧЛЕНОВЕ: