П Р О Т О К О Л

 

Гр. КЮСТЕНДИЛ, 23.04.2019 г.

 

Кюстендилският административен съд в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

        

         СЪДИЯ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

            

с участието на секретар: Лидия Стоилова

и в присъствието на прокурора: Йордан Георгиев            

постави за разглеждане: Адм.д. № 547/2018 г.

докладвано от: съдия СТОЙЧЕВА

На именното повикване в  11:30   часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ П.К. се явява лично.

ОТВЕТНИКЪТ – ГДИН се представлява от юк. Г. с пълномощно по делото.

ЗА ОКРЪЖНА  ПРОКУРАТУРА – КЮСТЕНДИЛ, се явява прокурор Георгиев.

СВИДЕТЕЛИТЕ, редовно призовани, се явяват.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че липсват проц. пречки за даване ход на делото и

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

СНЕМА самоличността на свидетелите:

Н.Я.К.– 67 г., българин, бълг. гражданин, разведен, осъждан, без родство и служебни отношения със страните по делото.

С.З.С. – 22 г., българин, бълг. гражданин, женен, осъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото.

П.И.П. – 43 г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без родство с ищеца, работи като командир на отделение в затвора гр. Бобов дол.

К. Н. П. – 48 г., българин, бълг. гражданин,  женен, неосъждан, без родство с ищеца, работи като началник на РС „Изпълнение на наказанията“ – Кюстендил.

СЪДЪТ предупреди свидетелите за наказателната отговорност, която носят по чл. 290 от НК при лъжесвидетелстване. Същите обещаха да кажат истината, след което св. С., П. и П. напуснаха съдебната зала.

В залата остана свидетелят НК..

СВИДЕТЕЛЯТ Н.К.: Познавам ищеца. Заедно изтърпяваме наказанието си в затворническото общежитие в с. Самораново. Зная за какво се води делото, аз също съм потърпевш. Мисля, че датата беше 04.12.2018 г., бях докаран в гр. Кюстендил за дело, П. също беше докаран, но по друго дело. Заедно пътувахме от Самораново до затвора Бобов дол, след това се разделихме, до Кюстендил пътувахме с различни автомобили. В ареста в Кюстендил не съм бил. Моето дело мина бързо и ме върнаха в затвора Бобов дол, в приемната, която е известна като буферна зона. Мен ме върнаха в затвора Бобов дол към обяд на 4 декември, а П. дойде след обяд някъде към 13,00-14,00 ч.аса  5 - 6 пъти помолих дежурния да извика началника, понеже не е редно ма ме държат в тази буферна зона при положение, че изтърпявам наказанието си при лек режим, като поисках да ме приведат в общежитието в с. Самораново, но ми беше отказано. П. също беше там. Той също поиска да бъде върнат същия ден в Самораново. Попита за това дежурния, като му беше отговорено, че са се обадили на нашия началник, който знае всичко и ще прати кола да ни вземе, но така си и остана, никой не дойде, а ние останахме в затвора през целия ден. Някъде към 17 часа ни закараха да си вземем дюшеци и ни вкараха в наказателна килия № 8, където бяхме много хора, килията е с малко прозорче, няма светлина, едни пушеха, други ядяха, изобщо всеки си правеше каквото иска. Там бяхме с други хора, бяхме заедно с П., имаше и други едни момчета Е. А. Там пренощувахме и на другия ден сутринта ни изведоха от килията, отидохме на закуска, оставиха ни 1 час на открито в карето, след което дойде колата и ни прибра в Самораново. Когато се върнахме  от Кюстендил в затвора  Бобов дол, нямахме 1 час престой на открито. П. също нямаше. П. поиска да бъде изведен на открито, попита за това старшината, дори направи гладна стачка, но не му се уважи искането. Става въпрос за датата 4 декември. Чух П. много добре, че пожела да излезе на открито. Бяхме заедно в буферната стая. Г-н П.П. беше дежурен тогава. П. попита старшината, мисля че се казва Калин, но той каза, че имат много работа и не може да ни изведе на открито. Доколкото зная, П. е болен човек, аз също, а те ни събраха в килията заедно с пушачи.  Той изпита страх, болен човек е.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.

В залата влезе свидетелят С.С..

СВИДЕТЕЛЯТ С.С.: Познавам П. К. Зная за какво се води делото. Декември месец беше миналата година, прибрахме се от делегация. Аз се прибрах от Петрич, там бях на дело. Върнаха ни в затвора Бобов дол, там се видях с П. в буферната зона. Не зная П. от къде се връщаше, но се събрахме в буферната зона в затвора, направиха ни тараш. Това  беше около обяд. П. попита старшината дали може да излезе на каре на открито. Не помня кой беше старшината, мисля, че беше старшината П.П.. П. попита около 4 - 5 пъти да излезе на каре, а старшината отказа, но не разбрах защо. Около 17 ч. бяхме още в буферната зона, след това ни сложиха в наказателната килия да чакаме да ни вземат, а те ни взеха чак на сутринта.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.

В залата влезе свидетелят П.П..

СВИДЕТЕЛЯТ П.П.: Работя като командир на отделение в затвора гр. Бобов дол. Познавам П.К.. Има една докладна от мое име по повод случая. На 04.12.2018 г. бях на дежурство в затвора гр. Бобов дол. Доколкото разбрах, П.К. беше конвоиран в затвора Бобов дол от гр. Кюстендил, където присъстваше на дело. В затвора пристигна около 14,00 часа някъде. Беше настанен в буферната зона, където се приемат от дежурния надзирател пристигащите и заминаващите лишени от свобода. След проверка от колегите бяха закарани в І група, където има специална стая в която се настаняват лишените от свобода и в която чакат да дойдат колегите и да ги закарат в общежитието в Самораново. В този ден не дойдоха да ги вземат и ние ги настанихме в тази стая, понеже те са с по-лек режим. Имам декларация, в която саморъчно П.К. е задраскал, че не желае да излиза на открито. Помолих го няколко пъти да излезе на открито, но той отказа категорично, като заяви, че единствено желае да бъде приведен в Самораново. Не мога да кажа защо отказа да излезе на открито. Единствено каза, че желае да бъде закаран в Самораново. Той има право да откаже. В декларацията категорично е казано, че не желае да излезе на открито.

ИЩЕЦЪТ: Госпожо съдия, казаното от свидетеля категорично не отговаря на истината.

СЪДЪТ предяви на ищеца декларация  на л. 28 от делото.

ИЩЕЦЪТ: Тази декларация съм я написал аз, но чак вечерта на 4 декември като разбрах, че ще спим там в наказателната килия. Бях написал, че не ни изведоха на каре, а не че не искам да изляза, но дойдоха 4-ма старшини на вратата и ми се помолиха да зачеркна това изречение, за да нямат проблеми и аз го зачеркнах.

СВИДЕТЕЛЯТ П.: В 16,00 часа П.К. бе подканен да излезе на каре, но той категорично отказа, каза, че иска само да отиде в Самораново. След това в 17,20 часа ги заведохме на вечеря, той отказа да яде и обяви гладна стачка. Задраска пред мен написаното за излизане на каре.  Не зная другите дали са излизали. Аз не ги водя на открито, върша само организационна дейност. Свидетелите днес също присъстваха на разговора ни. Буферната зона се намира на пост № 5 т. нар. „зона за повишена сигурност“, където са настанени лишените от свобода с доживотен затвор. Там се извършва проверка, след това лишените от свобода изчакват  или да ги вземат, или да ги настанят в затвора. Видях се с тях, понеже в 16,00 ч. се прибират лишените от свобода с доживотен затвор от карето и отидох да им предложа да излязат на каре. Чух, че имат претенции да бъдат закарани в с. Самораново. Говорихме и тогава разбрах от колегите, че има лишени от свобода за Самораново и трябва да дойдат да ги закарат. По принцип няма ограничение в часа, в който трябва да бъдат изведени на открито. В 16,00 часа се освободи карето и им бе предложено да бъдат изведени. Престоят на открито е по график. Когато К. обяви гладна стачка в 17,20 ч., аз лично не съм му предлагал да излезе на открито. Тази декларация той ми я даде лично на мен и пред мен задраскана написаното, че не желае да излиза на престой.  Зная, че ищецът се оплаква, че е болен и че липсват лекарства, но точно тогава не си спомням дали се е оплаквал. Ако е спешен случая, викаме „Бърза помощ“, ако не, дежурния главен надзирател отваря и санитарят съдейства за даване на лекарства.

СЪДЪТ констатира противоречие между показанията на свидетеля П.П. и показанията на разпитаните преди него свидетели Н.К.и С.С., както между обясненията на ищеца, поради което и на осн. чл. 174 ГПК вр. чл. 144 АПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА извършване на очна ставка между свидетеля П.И.П., ищеца П.В.К. и свидетелите Н.Я.К.и С.З.С..   

ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ ИЩЕЦА: Твърдите ли, че поискахте да излезете на престой на открито?

ИЩЕЦЪТ: Твърдя, че след като ме вкараха в буферната зона, поисках от старшините 4 пъти да ме изведат на каре, а отговорът беше, че ще име изведат ако има време. Свидетелят П. не е идвал при нас, докато бяхме в буферната зона. След като ни преведоха в наказателната килия, аз обявих гладна стачка поради обстоятелството, че не ни върнаха в общежитието, а ни заключиха в наказателна килия.

СВИДЕТЕЛЯТ П.: Твърдя, че лично аз предложих на ищеца да излезе на открито в 16,00 часа, когато се освободи карето.

ИЩЕЦЪТ: Разпитаните преди това свидетели могат да кажат дали наистина са ме помолили да изляза на открито.

СВИДЕТЕЛЯТ П.: Аз казвам истината.

ИЩЕЦЪТ: Аз казах истината. 

В ЗАЛАТА ВЛИЗА свидетелят НК..

СЪДЪТ провежда очна ставка между свидетеля Н.К.и П.П.. 

ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ СВИДЕТЕЛЯ К.: Когато бяхте в буферната зона свидетелят П. дойде ли при вас?

СВИДЕТЕЛЯТ К.: Когато бяхме в буферната зона свидетелят П. мина покрай вратата, но не влезе вътре в буферната зона. Не съм чул П. да предложи да бъдем изведени на открито. Не съм чул разговор между него и ищеца. К. попита дали ще бъде изведен на открито, но кой старшина попита, не мога да кажа.

СВИДЕТЕЛЯТ П.: Твърдя, че предложих престой на открито на ищеца, но той отказа с предлог, че иска единствено да бъде закаран в Самораново.

СВИДЕТЕЛЯТ К.: Аз казвам истината.

СВИДЕТЕЛЯТ П.: Аз казвам истината.

В ЗАЛАТА ВЛИЗА свидетелят С.С..

ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ СВИДЕТЕЛЯ С.: Когато бяхте в буферната зона заедно с П.К., свидетелят П. дойде ли? 

СВИДЕТЕЛЯТ С.: Да, свидетелят П. дойде  в буферната зона и не ни предложи да ни изведат на открито. П. пита около 4 пъти дали ще го изведат на каре, а  П.  му  отказа карето.

СВИДЕТЕЛЯТ П.: Това не е вярно, мен не ме е питал. Поддържам това което казах преди малко.

СВИДЕТЕЛЯТ С.: Аз казвам истината.

СВИДЕТЕЛЯТ П.: Аз казвам истината.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля П..

ИЩЕЦЪТ: Госпожо съдия, декларация, която попълних,  е относно гладната стачка. Няма нищо общо с карето. Написах тази декларация единствено по повод гладната стачка, която обявих, защото не ме върнаха в Самораново.

В ЗАЛАТА ВЛИЗА свидетелят К.П..

СВИДЕТЕЛЯТ П.: Зная за какво се води делото. Работя като началник на РСИН – Кюстендил. Когато се довеждат лишени от свобода, призовани по различи причини от съда, трябва да се настанят в ареста  в Кюстендил. След като колежката ме уведоми, че ще бъда призован като свидетел, извадих някои данни от регистъра. Ищецът бе приведен от затвора – Бобов дол в ареста в гр. Кюстендил на 03.12.2018 г. в 13 ч. по повод явяване на дело в Административен съд – Кюстендил. Същият е настанен в килия сЕ.Д.А..  Тогава са постъпили две лица в ареста – П. и Ангелов.   И двете лица са по делегация и на двамата не е проведен престой на открито, тъй като  идват по делегация към обяд. На този ден е имало  13 броя задържани в ареста, а дежурният състав на тази дата е бил от 3-ма надзиратели, двама на 24 часа и един  на 12 часа, като същият ден е ден за свиждания и са проведени няколко свиждания. Причината за да не се изведат на открито беше, че не разполагахме с достатъчно персонал и поради този причина не са изведени на престоя на открито. Сутрин на развод, когато застъпва новият състав от надзиратели за 24 часово дежурство, се прави разстановка как ще бъде  организиран престоя на открито на задържаните лица. Това се прави сутрин, а делегацията е дошла в 13,30 ч. Стремим се да има някакъв график, но понякога обстоятелствата налагат чести корекции на този график. Ние не сме питали, но ищецът каза, че не е излизал на открито в затвора. Ние нямаме  данни как се осъществяват правата му в затвора. При нас идва единствено с документите от съда и със суха храна. Не мога да кажа откъде дойде, дали от затвора или от Самораново. При нас идват документите, подписани от началника на затвора.

ИЩЕЦЪТ: Попитах старшината в ареста за каре, но той каза, че ако има възможност, тогава щ ме изведе. На 3-ти ме преведоха от общежитието в Самораново в затвора в Бобов дол, а след това в ареста в Кюстендил. Практика е на нашия началник в Самораново да ни изпрати в 7,30 ч. сутринта в затвора - Бобов дол и да чакаме там до след обяд. Когато ни извеждат на каре се дава една малка декларация, в която вписваме,че се отказваме от каре, ако не желаем да излезем на открито. Представената декларация от свидетеля П. се отнася за наказателна килия.

СВИДЕТЕЛЯТ П.: Госпожо съдия, моля да ми бъдат заплатени разходи за присъствие в днешно с. з., които включват  дневни разходи и разходи за транспорт. Разходите за транспорт доказвам с копие от свидетелството за регистрация за МПС и касов бон за заредено гориво в размер на 29,04 лв. Претендирам пътни разходи в размер на 29,04 лв.

СЪДЪТ счита искането на свидетеля за заплащане на възнаграждение и разноски за явяването му в днешно с.з. за основателно. Доколкото същият е призован по искане на ответника, разноските и възнагрждението, следва да бъдат поети от ГДИН съобразно разпоредбата на чл. 168, във връзка с  чл. 74, вр. чл. 76 ГПК. Доказаните  разходи за транспорт възлизат на 29,04 лв., а дневното възнаграждение ,което му се следва, съдът определя на 10,00 лв., или общо дължимата сума е в размер на 39,04 лв.

По изложените съображения и на осн. чл. 168 ГПК вр. чл. 144 АПК СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИСЪЖДА възнаграждение и разноски в полза на свидетеля П.И.П. в размер на 39,04 лв., което да бъде заплатено от ГДИН.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля. Нямаме искания, няма да сочим доказателства.

СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа и правна страна и

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

 

ИЩЕЦЪТ: Уважаема госпожо съдия, моля съдът да уважи предявения иск. Считам,  че искът е доказан и моля да бъде уважен.

ЮК. Г.: Уважаема госпожо съдия, моля да се произнесете със съдебен акт, с който да отхвърлите така предявения иск   по чл. 284, ал.1 ЗИНЗС като неоснователен и недоказан. От свидетелските показания по делото - писмени и гласни такива, ищецът не успя да докаже, че са налице елементите от състава на отговорността на ответника по чл. 284 ЗИНЗС, а именно не се доказа незаконосъобразно действие на специализираните органи по изтърпяване на наказанието във връзка с осъществяване правото му на престой на открито за  двете посочени от него дати. Правото по чл. 86 при такива инцидентни случаи при конвоиране от две служби, би следвало да се заяви по категоричен начин, че не е ползвано, за да бъде предоставено от другата служба. В случая е имало движение между ареста и затвора, а първия ден и от затворническото общежитие. Документите, с които пътуват лишените от свобода, не съдържат данни дали са осъществили това свое право. Освен това считам, че тъй като са инциденти случаите, все пак понесените от ищеца ограничения предвид неговата възраст, че е сравнително млад и въпреки, че има данни за  влошено здравословно състояние, все пак т.нар. „лишаване от престой на открито“ не е достигано   тази степен на стресово и унизително третиране, която да допринесе за някакви негативни последици в личната му сфера. Освен това от свидетелските показания не се доказа да са претърпени някакви неимуществени вреди, като заявените от него страх, обездвижване, чувство на страх и несигурност, или да са последица от някакви незаконосъобразни действия на специализираните органи по изпълнение на наказанията. Предвид гореизложеното, моля да отхвърлите иска като недоказан и неоснователен. 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо административен съдия, доколкото става ясно от събраните доказателства в съдебното следствие, видно е, че ищецът не е извеждан на каре, става въпрос за нормата на чл. 86, ал.1 ЗИНЗС, каквото право имат лишените от свобода. Събраха се данни, че на 3 декември и на 4 декември 2018 г. не е бил изведен. По отношение на неимуществените вреди, които да са пряка и непосредствена последица от действия, причинени виновно от служебно лице, не се доказаха, като например посочените от него чувство на страх и несигурност. Не са причинени от служебно заетите лица и не са пряка последица по чл. 4 ЗОДОВ. Считам иска за недоказан, но ако прецените, че има достатъчно доказателства за да приемете, че искът е основателен, то считам, че следва да се присъди минимален размер на обезщетение и най-вече по справедливост.   

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в срок.

 

         Протоколът се изготви в с.з.

Заседанието приключи в 12:30   ч.

 

                                                                                                                                    СЪДИЯ:

 

 

                      СЕКРЕТАР: